Отдавна разправят, даже са го доказали научно,
че наблюдател и наблюдавано са едно.
И един наблюдател, който не отчита себе си в наблюдаваното,
прави предположения. Нарича това, което наблюдава.
Наречеш ли нещо, със сигурност го ограничаваш,
така щото, ако някой те слуша и няма ни най-малка представа за това, за което му говориш,
то той няма да разбере нищичко или ще добие напълно грешна и едностранчива представа за "обекта".
...
Ето бегъл пример за "доклада" на наблюдателя (привидно налудничав), по отношение на долупоказания облак:
Облак, ама петел.
Петел, ама вода.
Вода, ама пара.
В атмосферата е пълно с пари -
защо точно тези са се събрали в облак?
Кой е определил, че водата трябва да се събира именно в облак?
Виждаме ли водата във въздуха, ако не е под формата на облак?
Облакът има ли форма?
Вода, ама с форма?
Водата не добива ли форма, само ако е в съд? И то ако е в течно или твърдо състояние,
а облакът е вода в газообразно състояние.
Въздухът съд ли е?
Защо, ако не е съд, е оформил тая вода като петел?
Да не би това всъщност да е петел, представен като облак?
Петелът съдържа ли изобщо вода?
Водата съдържа ли петел?
Въздухът ли управлява водата, или тя - въздуха?
Къде е мястото на петела в този въпрос?
Въпросът нещо материално ли е? Може ли в него да има място?
Парата как се отнася към въпроса?
А ако петелът изкълве същия този въпрос?
Май не трябваше да вкарваме и въпрос в картинката,
ама няма как - нали уж съм едно с наблюдаваното?
Наблюдавам "облака-петел-вода-пара-въздух-форма-съд-наблюдател"
и задавам въроси, значи - и те са част от наблюдател-наблюдавано.
Ако не съществуваше език, щеше ли да има въпроси?
А облакът облак ли би бил в такъв случай?
Езикът, обаче, също е неразделна част от цялата картина, да не се забравя!
Ку-Ку--Ри-Гууу! (нищичко не разбрах!)
...
....
30.05.2013г. Аеиа
