Докато Йоан Кръстител се опитваше самоотвержено да извади Слава от шока, в църквата, от която той излезе, се разигра причудлива сценка.
Едно седемгодишно момченце бе влязло там с баба си и стоеше чинно до нея, държейки запалена свещ в ръка и гледайки лицата на иконите от иконостаса.
- Бабо, бабоооо! Гледай...
- Ваньо, моля те, недей крещя така, грехота е! Остави ме да се помоля и ще ми кажеш после, моля те! Шшшттт.
Ваньо млъкна за момент, но не можа да изтрае:
- Кой е на тази икона? Виж, де, бабо! Същият е като попа! Миналия път не беше такъв!
- Ваньо, престани, моля те! Глупости говориш! Това е Йоан Кръстител, няма нищо общо с отеца, и си е съвсем същия като миналия път! Помолих те да не крещиш така!
- Сигурен съм пък!
- Глупости! Хайде!
И бабата задърпа внука си към свещниците, където поставиха запалените свещи и после излязоха от храма.
...
Отец Добромир Шашмалонов бе, меко казано, странна птица. И момченцето Ваньо бе напълно право, че той е този, който се звери към богомолците, под формата на икона на Йоан Кръстител. За радост на свещеника обаче, единствено в много редки случаи някое дете можеше да забележи странната подмяна на „оригинала” в иконата и да разпознае в образа на светеца „попа”. Повечето хора виждаха това, което мозъкът им бе свикнал да вижда – както в сляпото петно мозъкът си построява съответен измислен образ, така мозъците виждаха иконата, с която бяха свикнали „по принцип”. Тук няма да се задълбаваме с какъв процент от заобикалящата ни реалност се случва това, което ставаше с подменената икона. Защото няма време! Шашмалонов-Йоан Кръстител наливаше вода и кока-кола в устата на шокираната Слава и очакваше с висше нетърпение тя да вдигне кръвното и да излезе от шока, за да може да каже какво точно се бе случило. Защото, независимо че бе наблюдавал цялата сцена, Йоан-Добромир-Кръстител не успя да разбере като как така Пламен Симеонов бе всмукан в неговото меню. Меню като меню! Никога не бе правило такова нещо преди!
След няколко дълги минути, Слава показа ярко изразени признаци на Изход от шока, вдигайки ярък скандал на кафеджията – идваше й да му откъсне главата! Тоя идиот си бе позволил да злоупотреби с тялото й по най-долен и ужасяващ начин! Ето как: наливаше й кока-кола в устата – напитка, от която Слава се страхуваше като дявол от тамян и която не бе близвала от над петнадесет години!
Много е опасно да попаднеш под огъня на жена, с която си злоупотребил по този начин. Това наистина отнема време. Но, отнемайки на едно място, всъщност дава другаде – затова тук виждаме малка времева кошница, в която ще можем да метнем малко повече неща за странната птица – свещеник Добромир Шашмалонов.
Както вече всички се досещат, този многостранно надарен човек умееше да подменя своята личност и външност с тези на Йоан Кръстител. Дали когато Шашмалонов влезеше в иконата, всъщност оставяше в нея своето съзнание и съответно получаваше съзнанието на Йоан Кръстител – това засега няма да го казваме, защото кошницата може да се пръсне от дългите обяснения и обясненията на обясненията. Ще се задоволим с най-важното, а именно: ако Църквата знаеше за практиките на този неин служител, тя на наносекундата би го отлъчила, низвергнала и, ако отецът живееше няколко века по-рано – би го изгорила на поне петдесетина клади. Но нито знаеше, нито времето беше в нейна полза. А Добромир Шашмалонов знаеше как да се възползва от незнанието и неползовремието.
Той бе мъж с впечатляваща външност. Единствената външна прилика между него и Йоан Кръстител бе буйната, дълга, тъмна и непокорна коса. Беше със среден ръст, с яко телосложение и склонност към пълнеене, която обаче в повечето случаи успяваше да овладява и никога не си позволяваше да преминава повече от петнадесет килограма над нормата. Пъстрите му очи можеха да бъдат много изразителни и да докарват силно пронизителен поглед, но умееха и да изглеждат индиферентни и неконцентрирани. Когато беше себе си, (а не Йоан), имаше къса, прошарена брада. В момента на настоящата история той бе четиридесет и седем годишен и семеен, както подобава на православен свещеник; имаше четири пораснали деца и доста кротка, хрисима и завеяна съпруга. Никой от семейството му и на йота не подозираше за уменията на отеца, нито знаеха нещо за „другите” му интереси. За жена си, за децата си и за всички други той бе идеалният съпруг, баща и свещеник. Човек скучен, но добър и сериозен, знаещ, можещ, вярващ и тежащ на мястото си.
Още в гимназията той схвана, че умее да сънува осъзнато. Задълба се в този въпрос и започна бясно реално експериментиране. И съответно постигна невероятно много за съвсем кратко време. Едно от първите неща, които научи в осъзнатите си сънища, бе знанието за неговия „закрилник” – нещото, което можеше да му даде Абсолютното знание и съответно – Тоталната Власт. Този „закрилник” се оказа никому неизвестно растение, което в сънищата му бе наречено „блатна марихуана” и което той трябваше да открие на всяка цена. Обаче се налагаше да постигне това съвсем наяве – защото на сън му бе отказано категорично: „В това е част от смисъла!” – бе казала неговата Осъзната Сънуваща Същност. Е, само той си знаеше колко блата бе избродил през досегашния си живот! Повече от тридесет години тайно претърсване на блата! И покрай това успя да се изучи блестящо, да създаде семейство, да направи кариера и така нататък. Покрай ровенето в блата, бе придобил и умението да евокира по особен начин Свети Йоан Кръстител. Но дори и това не можа да го срещне със заветния Закрилник. Шашмалонов вече твърде често бе започнал да мисли, че тази блатна марихуана е нещо като Философския камък, или като Граала, или Кивота – и постепенно накланяше към отказ от своите търсения, когато попадна на черепа с кръстосаните кости в своята черква и оттам – на Пламен Симеонов. В него той видя мъждукаща надеждица и оклюмалият му ентусиазъм понадигна глава...
14.04.2012 г. Соня Петрова - Аеиа
