Обратна връзка: СМЯХ, СВЕТЛИННО ЗАМЪРСЯВАНЕ И...

За всеки е известно, че вътрешното състояние на човек влияе на външния (му) изглед. А и двете неща са нещо необяснимо и сякаш - природно дадено. Знае се, също така, че състоянията се сменят непрекъснато и са в пряка и непряка зависимост от множество фактори. Сложих по-горе "МУ" в скоби, защото не става дума само за личния изглед, а изобщо за конкретния околен.

Още нещо, което се знае масово е и това, че има и понятие "обратна връзка". Схематично представено, при това нещо външният изглед влияе на вътрешното състояние. Най-простият пример е когато се случва да сме весели и да пробваме да се навъсим за известно време. Веселостта изчезва и се появява т.нар. от Майка Тереза "най-неприятният недостатък - лошото настроение"...

Хубавото е, че при обратната връзка е напълно възможно и обратното на горното - а именно: ако си в лошо настроение и са ти потънали гемиите - успееш ли да се засмееш със силен глас (може дори без глас), то тогава изведнъж тонусът ти се повдига, започваш да произвеждаш ендорфини и енкефалини и виждаш, че "животът е прекрасен"... Твърде проста техника, ама повечето предпочитат да "си го вдигат" с лекарства, алкохоли и пр. материални средства - все пак, търговията и човекодокументофинансооборотът трябва да вървят! :)

Лично за себе си, тия неща ги научих без да искам и доста преди да знам теоретично за "обратната връзка" и подобни неи "теоретики". А миналата година бях приятно изненадана да видя съвсем случайно по телевизията, че са създали "йога на смеха" - събират се група хора и се смеят яко! Те прилагат точно "feedback"-а !

Сравнявам донякъде смеха със светлината. Ако се случи нощем да си инсталиран извън и над голям град, виждаш го като покрит с огромен светлинен ореол. Учените са нарекли това явление "светлинно замърсяване". Бидейки нощем в града, то ти затруднява виждането на Звездите. Но пък ти позволява да виждаш наоколо - накъде отиваш, или къде се намираш - всичко от прякото ежедневие.

Приемем ли условно, че светлината, генерирана от един град, е равностойна на смеха, създаден от един човек, а Звездите - еднакви с Божествения смях, то може да се предположи, че личният смях ти помага в ежедневието, но ти пречи в чуването на Божествения... Е, ясно е, че Звездите не са това, което изглеждат - те са поглед назад във Времето, защото, докато стигнат до ретината ти, отдавна не са на това място, където ги виждаш. Да, всяко взиране в лятното звездно небе е гледане във Времето. Само че го приемаме за надничане в Пространството - и оттам идва голямото объркване, но това не е от значение сега.

И пак си идваме на думата - ако все пак искаш да подочуеш нещо от "Божествения Смях", то не бива нито да си сринат, нито приповдигнат. Състоянието на медитация или молитва, в която не се молиш...

...

Добави в Svejo