Ашрам "М. Ш.": ДНК на Тортата

Разбрал, че е поставен принудително в режим „тъповато изчакване”, Мезобузонски се зае с дневната си архитектурна дейност. Петимата помощници забелязаха, че „днес Шефът е доста необичайно разсеян”, но това не пречеше на работата.

В 11:11 някой звънна на вратата. Не очакваха никого, затова Мезобузонски изхвърча от светая светих, възпирайки по пътя си тръгналата да отваря Самбашивска, и се озова пред входната врата, гледайки усърдно през монитора кой е звънящият. Пред портата стоеше някакво детенце, носещо пред себе си голям пакет, в който най-вероятно имаше торта.

Архитектът натисна дистанционното на портата, тя започна да се отваря. Детето влезе в двора и се запъти към отворилия къщната врата Мезобузонски.

- Чичко Мезобизонски, имаме семейно тържество, довечера ще има много шум и фойерверки, мама Ви изпраща тази торта, да се почерпите, защото знае, че и без това няма да дойдете, ако ви поканим.

Мислейки си неща от сорта „само ти ми липсваше сега!”, архитектът сложи принудителна усмивка и, вземайки тортения пакет в ръце, каза:

- А ти коя си, малка госпожице?

- Аз съм детето на вашите съседи, живеем през три къщи. – черноокото момиченце посочи накъде живеят.

- Ааа, да! Извини ме, не те познах! – Мезобузонски почти не познаваше съседите, за децата им да не говорим. – Благодаря ви! Нямаше нужда, не ми пречат никакви шумове и фойерверки, но благодаря!

- Тортата си има сертификат, и всичко. – кой знае защо каза детето и си взе довиждане.

- Чао, чичко Мезобизонски!

Архитектът едва се сдържа да не направи отегчена физиономия – често хората извън бранша бъркаха по този начин фамилията му, но нямаше начин – бизон бе по-близо до ума от бузон.

Преди да занесе неочаквания подарък горе, с цел съвместно изяждане с персонала, Мезобузонски отвори пакета, и, без да се впечатли и изобщо да забележи красивата торта, взе здравното сертификатче и разсеяно го пъхна в джоба си. По пътя се отби в личните си помещения – днес чистачът трябваше да ги чисти и архитектът се сети да даде и на него от тортата, преди да бъде опустошена от Петимата и Самбашивска.

...

След няколко часа шефът на спецслужбите четеше строго кодирано съобщение:

”Обектът получи изключително подозрителна торта. Направен е обстоен анализ – полученото съдържа: брашно тип 500, смлени орехи, кафява захар, какао, ванилия, сметана.”

”Това нищо не ми говори” – помисли шефът и написа, отново строго кодирано, следното съобщение в отговор:

”Тъпунгерски тъпаци! Изследвайте ДНК на тортата, бе, идиоти! Послойно, повсеместно, понишково – всякак! Ееейй, не се научихте, бе! Ами разбира се, че информацията е скрита в ДНК! Сметана!”

...

16.12.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Ашрам "Междугалактическа шушулка" - Телепатия

Изслушвайки хиленето на Урания Самбашивска, Мезобузонски сдоби леко кисела физиономия. Знаеше – тази пенсионирана учителка по английски с джу-джуцу наклонности, живееше в къщата с бабичката и петела – „центърът” работеше на пълна скорост.

- Мда, интересно! Знаете ли, имах за Вас спешна задача да разберете кой живее в една къща на около километър от нас...

- Слушам! Още се га ще звънна на Догаджийски...

- Чакайте! Както ми звучат нещата, по-добре аз да му звънна, от „оня” телефон. Отпада задачата...

И архитектът напусна секретарския кабинет, отивайки в празното помещение за посетители. Извади един телефон от многото си джобове и набра номер.

- Какви ги вършиш!? – бяха думите, които изстреля Догаджийски, още преди да чуе какво иска Мезобузонски.

- Таман мислех да ти звъня! Телепатия, телепатияяяя! – в тона на главния шеф на полицията се долавяха огромни количества горчива ирония. Той просто не позволяваше на приятеля си да се изкаже, което хвърли архитекта в голям размисъл.

- Какво е станало? – най-сетне успя да се включи и Мезобузонски.

- И питаш! Сега си под наблюдение, мой човек, това е станало! Снощи шефът на спецовете видял някакви излъчвания, бабички, петли и прочие буламач от твоята къща. Това добре, нищо особено, но от известно време има посегателства над нашите главни компютри, които никой не може да засече. И тоя да вземе да пуши след 36-часово дежурство на балкона – той живее близо до тебе. И видял някаква простотия! Убеден е, че това, което е видял, е свързано с посегателствата при нас! Абе, изобщо, луда работа! Превърнахме се в „Хари Потър”, голям резил! И нищо не мога да направя. Сега всяка твоя крачка ще се следи. И на оная пенсионирана учителка, също!. Имаш ли нещо общо с нея?

- Аз затова ти звънях – исках да взема информация...

- Айййдее, пак телепатията в действие! – оттатък Боголюб Догаджийски започна да скубе липсващата си коса. – Искал си да научиш коя е тя? Засега не мога да ти кажа, щото не знам. Но не предприемай нищо към нея, казвам ти – и ти, и тя сте под постоянно наблюдение и засекат ли те, че отиваш там, или че имате вземане-даване по някакъв начин – не знам! Айде!

Догаджийски затвори – макар телефонната линия и телефоните да бяха отвсякъде подсигурени срещу подслушване и сателитни посегателства, все пак трябваше да се внимава и да не се разпростират много-много във времето при разговори.

...

15.12.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Ашрам "Междугалактическа шушулка" - Висшата жрица 2

Неочакваната ездачка направи няколко кръга, после към нея се насочи някакво странно оранжево-червено сияние, състоящо се от безбройни бляскави частици. Приличаше на носещ се, проточен облак от блестящи точици. Бабата и петелът сякаш подхванаха сиянието-облак, завъртяха го със себе си и започнаха да се отдалечават в югоизточна посока.

Архитект Мезобузонски, неприятно изненадан, реши да види откъде идва това сияние – то сякаш излизаше от неговата къща, но трябваше да се провери. Отиде до парапета на големия балкон, подпря се, погледна нагоре. Да, третият етаж излъчваше тия частици от зоната на работното помещение! После архитектът отново насочи поглед към отдалечаващите се Баба-Петел. Вече почти не се виждаха, все пак бе нощ, но сиянието очертаваше перфектно траекторията им. По едно време стигнаха до една от крайните къщи на предградието – отелена от другите, разположена на хълм, отстояща от архитекта на около километър. Явно влязоха в тая къща, защото и сиянието започна сякаш да влиза там – после се видя и краят му – като опашка на змей – накрая и опашката влезе и ландашфтът придоби нормалния си, нощно-зимен вид.

Сънят си беше свършил работата, центърът за непосредствено познание бе заработил. Сега оставаше да се разбере какво, по дяволите, значеше всичко това.

”Да не би някой от шегаджиите ми да е сложил нещо в цигарата?” – мислеше Мезобузонски, но знаеше, че това е невъзможно – никой от учениците му нямаше достъп до неговите лични помещения. А и осъзнаваше отлично, че бабата, петелът и сиянието никак, ама никак не бяха видения. Не отиде да си легне отново. Преоблече се и се качи в офиса – беше решил да си довърши работата, определена за нощта, а на сутринта си запланува извънредно да умува как да посети тая къща, която имаше явно някакви аспирации към неговото работно помещение. Разбира се, първо щеше да проучи кой живее там.

...

Архитект Мезобузонски, разбира се, не знаеше, че и друг бе видял Бабата, Петела и Сиянието.

...

На сутринта, в 9:45, архитектът влезе в кабинета на секретарката си, 55-годишната госпожица Самбашивска, която, ако не беше побелялата й, вдигната в строг кок коса, би изглеждала на не повече от тридесет. Извън всякакви стандарти, Самбашивска гледаше нещо по интернет и се хилеше почти хистерично.

- Какво става, Самбашивска? – физиономията на Мезобузонски представляваше смесица от почуда, досада, удивление и интерес.

- Ха ха хах – не можеше да спре да се смее строгата на вид секретарка. – Извинете ме! Ха ха ха, но не мога да се сдържа. Чета новините – преди час спец-службите нахлули в къщата на някаква пенсионирана учителка по английски. Дотук нищо чудно, били единадесет огромни командоси, жената, възрастна интелектуалка, си четяла кротко книга в люлеещия се стол пред камината. Командосите я съборили на земята, тя обаче успяла да се измъкне изпод притискащите я командоски крака... Ха хахаха, и взела, - Самбашивска се задъхваше, - че ги натръшкала всичките! И като гледам по описанието, тази жена живее някъде съвсем близо до нас! Луд свят, архитект Мезобузонски! После, разбира се, се оказало, че пенсионираната учителка не е опасен престъпник - не били намерили това, което предполагали, че търсят! Предполагали! И й се извинили, че й се било наложило да натръшка в ранни зори толкова командоси. Луд свят!

...

14.12.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Ашрам "Междугалактическа шушулка" - Висшата жрица

Мезобузонски отново се стресна, но този път прецени, че няма смисъл да вика Компотджиев, и реши да изгледа по-внимателно пръкналото се неизвестно откъде предаване. Така да се каже – беше се взел в архитектските си ръце. Да, наистина не можеше да си обясни как е възможно някой или нещо да предава на компютъра му. Защото, освен че всички видове електронни устройства в работната зала бяха безупречно защитени от външен досег, стените, подовете, таваните и прозорците на същата тази зала съдържаха, освен стандартните тухли, мазилки, стъкла, пластмаси и замазки, и няколко световно неизвестни примеси, които също не позволяваха проникване и излизане на никакви излъчвания, вълни и т.н. Ако външен човек случайно влезеше в залата – например с цел да си изгледа сериала - , и ако този човек си носеше телевизор, щеше с учудване да установи, че в нея не може нито да се хване телевизия, нито да се пусне радио.

”Мамка му! Свинщина! Какво е това чудо?! Неутрино ли някакво си прави дебелашки шеги?” – се въртеше в една част от мозъка на архитекта, докато с друга, по-холографска, се мъчеше да вникне в посланието. Още на втората минута прецени, че подозираното неутрино иска да му каже нещо на неговия език – заради геометричните фигури и тела. Но, независимо от предположението, и от прекрасните си познания по геометрия, отново не можа да схване нищо. От последвалите кабалистични знаци – също. Така и от края. Предаването бе съвсем същото като от предишната нощ.

След приключването му, архитектът се успокои и се захвана стандартно с работата си.

”Предавания, предавания, ама трябва и да се работи!” – тази самоирония илюстрираше отлично непривързаността на стриктния стар ерген към средствата за информация, които той наричаше „средства за забавление”.

...

Предаванията се появиха и на третата, четвъртата и петата нощ. На последната архитект Славей Мезобузонски реши да вземе все пак някакви мерки. Нали беше маг? Редно бе да вкара в действие своя „център за непосредствено познание”. При него това ставаше най-лесно по време на сън – затова архитектът се принуди, за пръв път в дългогодишната си практика, да легне да спи в 2:00.

Първият отрязък на съня не показа нищо. Архитектът се събуди в 3:30, ядосан, и реши да излезе на терасата да изпуши една цигара – надяваше се, че тютюнът ще помогне на „центъра” да влезе по-адекватно в действие. Зимната нощ не го притесняваше – над пижамата беше сложил дебелия си зимен халат – а не го и впечатляваше, макар да бе красива, светла, с ярки звезди и проблясващ сняг. В 3:33 часа пропяха няколко близки и далечни петли. Архитектът таман си мислеше: „Няма как, романтиката е повсеместна!”, когато пред негледащите му, отегчени очи - на някакви си тридесетина метра - прелетя някаква бабичка, яхнала петел...

...

Следва...

...

13.12.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Ашрам "Междугалактическа шушулка" - Магът

Архитект Славей Мезобузонски не спеше. Той никога не практикуваше този вид дейност през нощта - използваше я за вършене на основната си работа. Третият етаж на къщата му, целият изпълняващ функциите на офис, бе осветен и озвучен от музика, в която някои биха разпознали тоновете, пораждащи делта- , тета- и още няколко безбуквени вълни в мозъчното вълнообразуване. Помещението бе голямо, с форма на квадрат, покрай стените на който стояха, пропорционално подредени, бюрата на помощниците на архитекта - пет на брой, оборудвани с всичко необходимо за дейността си и понастоящем - празни.

Бюрото на Мезобузонски бе разположено в средата на помещението, оградено от кръгово разположени, дебели колони, пет на брой, които представляваха всъщност носещата конструкция на голямото помещение. Кръгът, сключен между колоните, бе с диаметър 5,5 метра, а при по-внимателно вглеждане, гледащият би могъл да види, че колонадата, освен кръг, обрисува и върховете на точен пентаграм, всеки един от които - насочен към бюро на помощник. С една уговорка - случаен гледащ не би могъл току-така да види колонния пентаграм, защото такъв никога не влизаше в това помещение. Дори секретарката имаше отделен кабинет, а за посетителите също бе предвидена приемна. Квадратът с колоните бе работното помещение на офиса и в него можеха да влизат само архитектът, помощниците, секретарката, един-двама доверени компютърни специалисти и чистачът. На всяка от колоните имаше окачени плоски монитори, различни по големина и гледащи към центъра, т.е. към архитекта и бюрото му. Най-големият от мониторите беше на колоната, стояща точно срещу лицето на архитекта и в момента само той бе включен, като на екрана му отвреме-навреме се изобразяваха чертежи от проекта, по който работеше архитекта в този отрязък от денонощието.

Мезобузонски се бе вторачил в монитора на един от двата компютъра, разположени на огромното му бюро, и работеше усилено. До сутринта трябваше да приключи някои ключови неща, за да могат помощниците да ги довършат до края на деня.

...

Архитект Славей Мезобузонски, изкусен и много преуспял в кариерата си, не бе само архитект - беше и своеобразен маг, владеещ някои тайни, получени отчасти по наследство, отчасти от самостоятелни открития. Тези тайни му позволяваха да проектира сградите по особен начин - те ставаха акумулатори единствено на добрите земни и космически енергии от една страна, и бяха защитени от лошите влияния - от друга. По тая причина в офиса на архитекта се ползваха изключително и само програми, изработени специално за него от негов близък приятел-програмист - в стандартните програми просто не фигурираха параметрите, известни само на Мезобузонски и донякъде на учениците му. Да, петте помощника всъщност бяха и ученици на петдесетгодишния архитект. Той не криеше знанията и тайните си и държеше да ги предаде на определени хора, а този процес изискваше много години - както всяко сериозно обучение. Пак по същата причина Мезобузонски бе много търсен и получаваше постоянно големи поръчки - разбира се, повечето от клиентите не бяха наясно защо реално арх. Мезобузонски е толкова добър - възприемаха го просто като виртуозен, известен и наложен специалист в областта си. Имаше и още нещо – всред богатото инвеститорско народонаселение бе разпространено упоритото убеждение, че „сградите на Мезобузонски са винаги подчертано късметлийски”.

...

Архитектът продължаваше работата си. Точно в 1:37 часа местно време се случи нещо, което не се бе случвало никога. На екрана пред него изчезна чертежът и се появиха някакви цветни, движещи се геометрични фигури, отвреме-навреме преминаващи в обемни тела. Същите неща се появиха синхронно и на големия монитор на Колоната. Мезобузонски изпадна в особено състояние. „Някой е влязъл в системата! Но как! Абсолютно невъзможно!”.

Нито един от компютрите в „светая светих” не бе свързан с интернет. Освен това архитектът бе взел строги предохранителни мерки, осигуряващи пълната недостъпност на работните компютри от всякакви външни приемателно-предавателни устройства – по разбираеми причини много хора искаха да се доберат до тайните на архитекта, а това не бе безобидна работа.

Няколко секунди след появата на неочакваното предаване, Мезобузонски звънна на своя доверен приятел и съученик Данаил Компотджиев – знаеше, че като всеки компютърджия той също не спи в този момент. А и да спеше, това нямаше значение – двамата можеха да се търсят по всяко време. Всъщност Данаил бе този, който поддържаше компютрите, програмите, и бе направил непробиваемата защитна система.

- Какво става? – Компотджиев не дочака думите на Мезобузонски.

- Идвай бързо! Някой е влязъл в компютъра ми – или дявол знае къде!

- Невъзможно!... Идвам!

Докато чакаше спешното пристигане на Данаил, архитектът продължи да гледа танцуващите фигури-тела. Опита се да схване някакъв смисъл. Нищо не можеше да разбере. В главата му се блъскаха всякакви мисли и предположения. След няколко минутки цветните танцуващи фигури изчезнаха и на тяхно място се появиха голям брой, също танцуващи, кабалистични знаци – фонът бе с цветовете на дъгата. Архитектът зяпна – сега пък Кабала!?

”Кабалата” не се задържа дълго – екраните станаха бели и по средата им се изписа на български, с обикновени, черни букви, шрифт Ариел – „Астрологията не е това, което е!”

- Някой пикльо се подиграва с мен! Къде си, бе, Данаиле?!

За жалост Данаил не можеше по никакъв начин да влезе в компютъра на архитекта от разстояние – с цел сигурност бе изключил всякакви такива възможности, затова трябваше да дойде на място.

След безсмисления и тъповат надпис, „предаването” спря и на мониторите се върнаха архитектските чертежи. Мезобузонски погледна часовника – 1:42. Предаването бе траяло точно 5 минути...

Не можеше да продължи с работата си – чакаше съученика.

Той дойде двадесетина минути след приключването на предаването – навън бе тежка зимна обстановка, а и Мезобузонски живееше в едно отдалечено предградие.

- Невъзможно! Няма никакви следи от пробив, влизане или каквото се сетиш! – казваше Компотджиев, след като бе извършил тестове и проверки от най-различни естества.

- Глупости! Виж по-добре, цели пет минути предаваха!

- Казвам ти – няма нищо! През цялото време си работил по проекта само. Това е! Да не би да си халюцинирал нещо? Някакъв флаш-бек от някоя практика?

Компотджиев бе също маг и беше много наясно със страничните занимания на прятеля си.

- Абе, бастун! Аз да не съм някое наивно девойче, което не може да различи крава от компютър! Кога си ме чул да казвам, че съм объркал видение с истина? Пък и откога се знаем!

- Да, бе, така е – ама друго не мога да се сетя.

Решиха, че няма какво да направят и оставиха нещата така. За първи път в практиката си архитектът не можа да свърши планираното за нощта и осъмна в полутранс, седнал в поза лотос върху бюрото си – точно в центъра на колонния пентаграм и под звуците на пораждащите тета-вълни мелодии...

Следващата нощ, отново в 1:37, предаването се повтори...

Следва...

…

12.12.2012г. Аеиа

Добави в Svejo