Зимни вечери след края на света

Домашно по литература за ваканцията на дъщеря ми. Написа го преди малко, на един дъх.

Зимни вечери след края на света

Вървях по улиците заледени,

а около мен, в безкрайна тъмнина

тихо и едва забележимо се белее

малка, отрупана със сняг къщурка.

Светва бледа светлина във таз къщурка,

навярно хора има там,

макар самотния й вид - от хорско присъствие

вероятно е овенчана тя.

Продължавам по пътя,

тъмницата съпровожда ме пак,

но вече къщи не виждам,

а в небето една ярка звезда.

Тържествено блести, стопля моята душа

и весели мисли събужда у мен тя.

Не бях виждала досега такава искряща светлина!

Бъдни вечер е, а тази звезда навярно е нова,

специално за тази вечер дошла.

Надявам се да не изчезне, защото

тази звезда носи у мен духовна сила -

такава, каквато никой не притежава в света.

Проблесна ярко и зад една планина скри се тя.

Реших да я намеря

и по мрачни пътища започнах да се рея.

Преспи дълбоки прекосявах сама,

само за да намеря своята вълшебна звезда.

Виках я, търсех я, ала нямаше я,

но продължавах по пътя, за да стигна до планината,

зад която се бе скрила тя.

Мракът се задълбочаваше, сняг заваля,

но това не ме спря, да търся своята съдба.

Студът ме скова,

ала решителността надделя

и продължих, докато

най-сетне стигнах до бленуваната планина.

Тръгнах да се изкачвам,

ала подхлъзнах се и паднах назад,

когато изведнъж забелязах над мен да блести

моята скъпа звезда.

Погледнах я, отново проблесна тя,

и пак се скри зад голямата планина.

След това дойде една свръхестествена енергия

от дълбините на моята душа

и нещо в кръгозора на съзнанието ми промени тя.

Тогава усетих какво могъщество и

неописуема бързина притежавам.

Забързах се, и без да мисля откъде минавам,

покорих върха на планината

и огледах се за своята звезда,

ала нямаше я.

Съзрях я по-късно в небето -

метеор бе станала тя.

Мина над света и

озари го с величествена светлина.

Възхищавах се на гледката от върха,

когато видях как всичко наоколо се издигна така,

че се изравни с положението ми върху планината.

Само аз видях явно това,

защото никой друг не виждах навън

и никой не излезе да види какво става.

Всичко си продължи по старому,

но в едно бях сигурна -

целият свят претърпя неописуема духовна промяна.

30.12.2012г. Гери

...

Добави в Svejo