Разбрал, че е поставен принудително в режим „тъповато изчакване”, Мезобузонски се зае с дневната си архитектурна дейност. Петимата помощници забелязаха, че „днес Шефът е доста необичайно разсеян”, но това не пречеше на работата.
В 11:11 някой звънна на вратата. Не очакваха никого, затова Мезобузонски изхвърча от светая светих, възпирайки по пътя си тръгналата да отваря Самбашивска, и се озова пред входната врата, гледайки усърдно през монитора кой е звънящият. Пред портата стоеше някакво детенце, носещо пред себе си голям пакет, в който най-вероятно имаше торта.
Архитектът натисна дистанционното на портата, тя започна да се отваря. Детето влезе в двора и се запъти към отворилия къщната врата Мезобузонски.
- Чичко Мезобизонски, имаме семейно тържество, довечера ще има много шум и фойерверки, мама Ви изпраща тази торта, да се почерпите, защото знае, че и без това няма да дойдете, ако ви поканим.
Мислейки си неща от сорта „само ти ми липсваше сега!”, архитектът сложи принудителна усмивка и, вземайки тортения пакет в ръце, каза:
- А ти коя си, малка госпожице?
- Аз съм детето на вашите съседи, живеем през три къщи. – черноокото момиченце посочи накъде живеят.
- Ааа, да! Извини ме, не те познах! – Мезобузонски почти не познаваше съседите, за децата им да не говорим. – Благодаря ви! Нямаше нужда, не ми пречат никакви шумове и фойерверки, но благодаря!
- Тортата си има сертификат, и всичко. – кой знае защо каза детето и си взе довиждане.
- Чао, чичко Мезобизонски!
Архитектът едва се сдържа да не направи отегчена физиономия – често хората извън бранша бъркаха по този начин фамилията му, но нямаше начин – бизон бе по-близо до ума от бузон.
Преди да занесе неочаквания подарък горе, с цел съвместно изяждане с персонала, Мезобузонски отвори пакета, и, без да се впечатли и изобщо да забележи красивата торта, взе здравното сертификатче и разсеяно го пъхна в джоба си. По пътя се отби в личните си помещения – днес чистачът трябваше да ги чисти и архитектът се сети да даде и на него от тортата, преди да бъде опустошена от Петимата и Самбашивска.
...
След няколко часа шефът на спецслужбите четеше строго кодирано съобщение:
”Обектът получи изключително подозрителна торта. Направен е обстоен анализ – полученото съдържа: брашно тип 500, смлени орехи, кафява захар, какао, ванилия, сметана.”
”Това нищо не ми говори” – помисли шефът и написа, отново строго кодирано, следното съобщение в отговор:
”Тъпунгерски тъпаци! Изследвайте ДНК на тортата, бе, идиоти! Послойно, повсеместно, понишково – всякак! Ееейй, не се научихте, бе! Ами разбира се, че информацията е скрита в ДНК! Сметана!”
...
16.12.2012г. Аеиа
Ама чакай сега. Сметаната да не е от някое млекопитаещо, свързано с цялата конспирация :)
ОтговорИзтриване:))))) супер идея, Кайти! Ама тя, ако е ДНК-сбор от няколко крави - ще стане наистина много сложно и тайнствено. :))))))))
ИзтриванеОпитвам се да навържа просто, ама не ми се получава :)
ОтговорИзтриванеНа мен ми прилича на онези "архитекти" на обществото, които имаха много проникновена мисъл и разкриваха всички тайни и врагове с партиен билет!
ОтговорИзтриване