Кайти ме вдъхнови да изкажа "некои съображения" във връзка със страха. За любовта няма да се разстилам, тя винаги е по подразбиране.
Знае се, че в наше време, а може би в повечето времена, страховите неврози и подобни състояния са много разпространени. Страхуваме се от какво ли не, къде с право, къде без право, къде рационално, къде ирационално. Тук възниква въпросът дали изобщо страхът е нещо рационално, дали когато се пазим от нещо, например от пипане на горещ котлон, това не е точно страх, а познаване на "горещото" - но без страх? И още - страхуващият се е най-лесно контролируем и манипулируем. Но за това не ми се пише.
Детските приказки, всеизвестно е, са носители на вечни, изпитани мъдрости. Защо в тях "съкровището" винаги се пази от някое страшно и ужасяващо чудовище, което изглежда непобедимо и непреодолимо, и само някой Юнак може да го победи, и да се добере до съкровището? Разбира се, Чудовищата пазят не само материални съкровища в детските приказки - в митове, предания и легенди охраняват всякакви други богатства, може би от мъдрост, знание и т.н. Напълно е възможно Чудовище да охранява достъпа и до нашата най-истинска, съкровена Същност. До Истинския Аз.
Казват: "най-сигурният начин да се преборим със страховете си, е да се изправим срещу тях". Може би е вярно. Не можеш да победиш страх, като се страхуваш. Явно е необходимо, освен да се страхуваш, да направиш и още нещо.
Врагът е обект, от който се страхуваме. Дали е случайно, че Христос казва да обичаме враговете си? Можеш ли да обичаш нещо, от което се страхуваш? И обикнеш ли го, врагът дали ще продължи да бъде враг?
Чудовища пазят съкровища и по друг начин - да си припомним "Хубавка и Чудовището" (Красавицата и Звяра при Дисни). Красавицата обиква Звяра, и той престава да бъде Звяр. Тя не знае, че под ужасяващата външност на Чудовището е скрит Принца. Просто го обиква. Появи ли се любовта, страхът изчезва. А дали всъщност страхът не е неосъзната и непроявена любов? Най-вероятно не е точно така, но в определени случаи, може би, е.
Но защо е необходимо най-ценните неща да бъдат пазени от Чудовища, които вдъхват парализиращ страх? Може би, защото най-ценните неща са предназначени за определени хора. За тези, за които е сигурно, че ще подходят към съкровището и ще го използват по възможно най-добрия за всички начин. Който се страхува, може би, не може да изпитва любов? А щом няма любов - как може да му се повери такова ценно съкровище? Пък било то и собственият му, Висш Аз? Може би да си смел е само синоним на това да изпитваш любов? Или, по друг начин, бидейки Смелост, ти си и Любов (или обратно - няма значение).
...
28.12.2012г. Аеиа
Да, Сонче, да преодолееш себе си - това е любов! (най-страшния звяр е в нас)
ОтговорИзтриванеТака е, Светле! Висшият ни Аз се пази стриктно от много чудовища. А и светът, в който живеем, е едно голямо, всеобхватно чудовище. Може би, наистина сме избрани, наглед страшно слаби и малки, да се справим с него - по подобие на Иисус, който, твърдят, казал: "аз победих Света!" :)
ИзтриванеСонче, аз ли да обобщя - страх мрах и накрая ЛЮБОВ :))
ОтговорИзтриванеХа хахах, Кайти, супер си го обобщила! Страх-мрах, с тебе си падам от смях, благодаря! :)))
ИзтриванеМежду другото, не ми е много любим Кастанеда, но като каза за страшните визии, се сетих за дон Хуан (това важи за всички пътешественици в "неизвестното") - първото препятствие е страхът - "неизвестното" се стреми да те уплаши по всички възможни начини. Спреш ли на този етап, няма как да продължиш. После идва възгордяването, ако помня точно, де, което също е пречка и т.н. :)
Бе не знам дали страхът е любов (представям си един пелтечещ любовник, който седи в ъгъла и дори не се помръдва да покани изгората си на танц), но със сигурност едно съкровище в ръцете на страхлив човек е опасна работа, Соня. Само си представи лечителска дарба в треперещите ръце на хирург... :):):) Весели празници :)
ОтговорИзтриванеВесели празници, Фил, и щастлива и успешна 2013! :)))
ИзтриванеДа, примерът с хирурга е в десятката! И с "любовника"!:))) Страхът винаги пречи, и на най-обикновените дейности, и на строго специализираните, и на дарбите, на всичко. Определено не е любов! :)