събота, 1 декември 2012 г.

Аджна: Учител


През сънни пътища вървя, без жар,

и виждам хоризонта на Тъгата,

със нея се преплита Радостта –

и блясва Вертикала на Дъгата.

...

Спирала вертикална –

хей, Астрал!

Защо хоризонтален ми изглеждаш?

Нима от кал, ах, да, от кал

направени са нашите Надежди?

...

Сънят не спира –

или пък е спрял?

Ала Кълбо едно със цвят незнаен

се врязва във Опасния Астрал,

подема Песен със рефрен Безкраен.

...

Астралът в миг изчезва –

Той е сън.

И кал дори във него няма –

а Звук омаен, звук – Любовен Звън –

от Пясъка излита вечнотраен.

...

Чакъл, кал, пясък и цимент –

Основите Кълбото ще постави.

Астрални – да!

Но никой аргумент

не ще разклати тез основи здрави.

...

Кълбото е Учител.

То лети

със скорост абсолютно непозната –

и Пътя Му навеки ще искри

с искрите благодатни на Душата...

...

01.12.2012 г. Аеиа

Няма коментари:

Публикуване на коментар