През сънни пътища вървя, без жар,
и виждам хоризонта на Тъгата,
със нея се преплита Радостта –
и блясва Вертикала на Дъгата.
...
Спирала вертикална –
хей, Астрал!
Защо хоризонтален ми изглеждаш?
Нима от кал, ах, да, от кал
направени са нашите Надежди?
...
Сънят не спира –
или пък е спрял?
Ала Кълбо едно със цвят незнаен
се врязва във Опасния Астрал,
подема Песен със рефрен Безкраен.
...
Астралът в миг изчезва –
Той е сън.
И кал дори във него няма –
а Звук омаен, звук – Любовен Звън –
от Пясъка излита вечнотраен.
...
Чакъл, кал, пясък и цимент –
Основите Кълбото ще постави.
Астрални – да!
Но никой аргумент
не ще разклати тез основи здрави.
...
Кълбото е Учител.
То лети
със скорост абсолютно непозната –
и Пътя Му навеки ще искри
с искрите благодатни на Душата...
...
01.12.2012 г. Аеиа
Няма коментари:
Публикуване на коментар