Мезобузонски отново се стресна, но този път прецени, че няма смисъл да вика Компотджиев, и реши да изгледа по-внимателно пръкналото се неизвестно откъде предаване. Така да се каже – беше се взел в архитектските си ръце. Да, наистина не можеше да си обясни как е възможно някой или нещо да предава на компютъра му. Защото, освен че всички видове електронни устройства в работната зала бяха безупречно защитени от външен досег, стените, подовете, таваните и прозорците на същата тази зала съдържаха, освен стандартните тухли, мазилки, стъкла, пластмаси и замазки, и няколко световно неизвестни примеси, които също не позволяваха проникване и излизане на никакви излъчвания, вълни и т.н. Ако външен човек случайно влезеше в залата – например с цел да си изгледа сериала - , и ако този човек си носеше телевизор, щеше с учудване да установи, че в нея не може нито да се хване телевизия, нито да се пусне радио.
”Мамка му! Свинщина! Какво е това чудо?! Неутрино ли някакво си прави дебелашки шеги?” – се въртеше в една част от мозъка на архитекта, докато с друга, по-холографска, се мъчеше да вникне в посланието. Още на втората минута прецени, че подозираното неутрино иска да му каже нещо на неговия език – заради геометричните фигури и тела. Но, независимо от предположението, и от прекрасните си познания по геометрия, отново не можа да схване нищо. От последвалите кабалистични знаци – също. Така и от края. Предаването бе съвсем същото като от предишната нощ.
След приключването му, архитектът се успокои и се захвана стандартно с работата си.
”Предавания, предавания, ама трябва и да се работи!” – тази самоирония илюстрираше отлично непривързаността на стриктния стар ерген към средствата за информация, които той наричаше „средства за забавление”.
...
Предаванията се появиха и на третата, четвъртата и петата нощ. На последната архитект Славей Мезобузонски реши да вземе все пак някакви мерки. Нали беше маг? Редно бе да вкара в действие своя „център за непосредствено познание”. При него това ставаше най-лесно по време на сън – затова архитектът се принуди, за пръв път в дългогодишната си практика, да легне да спи в 2:00.
Първият отрязък на съня не показа нищо. Архитектът се събуди в 3:30, ядосан, и реши да излезе на терасата да изпуши една цигара – надяваше се, че тютюнът ще помогне на „центъра” да влезе по-адекватно в действие. Зимната нощ не го притесняваше – над пижамата беше сложил дебелия си зимен халат – а не го и впечатляваше, макар да бе красива, светла, с ярки звезди и проблясващ сняг. В 3:33 часа пропяха няколко близки и далечни петли. Архитектът таман си мислеше: „Няма как, романтиката е повсеместна!”, когато пред негледащите му, отегчени очи - на някакви си тридесетина метра - прелетя някаква бабичка, яхнала петел...
...
Следва...
...
13.12.2012г. Аеиа
Айде де ..с ченгел трябва да ти вадим продължениятя :))
ОтговорИзтриване:))))
ИзтриванеИ аз вече чакам! :)
ОтговорИзтриванеПривет и тук, Жени! :)
Изтриване