Късметът е осъзнатост

Писала съм и преди по въпроса, но пак ми се пише - затова ще нахвърля "некои съображения".

Не са случайни или глупави измислици твърденията на духовно извисените учители, че основната ни потребност е осъзнатостта.

Да погледнеш през завесата, да разкъсаш булото, да разбереш, схванеш, осмислиш, преживееш, видиш, чуеш същността на Реалността...

Може би в това се изразява Бог в нас. Може би в моментите на осъзнатост сме богове - и в тях творим реалност.

Извън осъзнатостта сме сграбчени от уж външна реалност. Уж, обаче силна и неразбиваема! Извън осъзнатостта, освен че сме заспали, ние сме само човеци - бог спи в нас. И сънува неосъзнати сънища.

И отново опирам до т.нар. сън. Пак ще повторя - когато човек сънува осъзнато, знае много добре, че сънната реалност зависи от самия него! Той решава дали да построи планина, да създаде море, да помогне на човек в беда, сам да се измъкне от неприятна ситуация и т.н. В осъзнат сън човекът сам издялква всичките обстоятелства.

Същото става и в обикновената ни, будна реалност. Но само, ако сме будни!

Често се случва човек да получи спонтанно осъзнат сън - без да се е старал да го постигне и дори без изобщо да е чувал преди това за такъв феномен.

Случва се и спонтанно събуждане в "обикновената, будна реалност".

И както когато по време на сън изведнъж разбереш, че сънуваш и започваш ти да определяш правилата (като преди това си се чувствал напълно безпомощен и зависим от външни за теб неща!), така става и когато се събудиш в ежедневната си, будна реалност.

Това е така нареченият "КЪСМЕТ".

Много често си мислим, че късметът е нещо извън нас, "сляпата съдба" и подобни работи. Не е извън нас! Просто не сме усетили моментът на спонтанното пробуждане и не сме осъзнали собственото си съзнание, което, образно, е бръкнало в Непроявеното и съвсем целенасочено е извадило от него в Проявеното това нещо, което после ще наречем "късмет". Дори - луд късмет!

Наскоро четох Стан Гуч - невероятен, между другото! - той смята, че малкият ни мозък, който по форма и състав е същият като главния, е всъщност седалището на нашето "второ аз" - на "Аз"-ът, който сънува. На "съзнанието", което е действащо лице по време на сън. Малкият мозък също има полукълба, като главния, и е обхванат от него. Както е известно, полукълбата на главния мозък са свързани с противоположна съответно част на тялото - т.е. дясното полукълбо отговаря за лявата страна на тялото. При малкия мозък не е така - там дясното си е дясно. Гуч твърди, че Аз-тъ, помещаващ се в малкия мозък, може да действа и извън съня ни, т.е. в т.нар. будна наша реалност.

Струва ми се, че ако това е вярно, то вероятно това е "нещото", което трябва да бъде събудено за реалността, за да постигнем осъзнатост, т.е. късмет. И случване на хубави неща.

Разбира се, не е от голяма полза да знаем кое в кой мозък се намира - защото нещата са холограмни, цялостни. Съзнанието пропива всичко и е навсякъде. Ние, бидейки Съзнание, също можем да бъдем навсякъде. Мозъците са просто действащ инструмент (или офис, дом?) на съответния вид "съзнание". Както нямаме полза да знаем кой е мозъчния център, който ръководи храносмилането (защото и без да знаем това мозъкът си храносмила), така не е от значение знаенето на местонахождението на "Аз-а на Късмета", както го наричам аз. Важно е той да е събуден и да можем да го накараме да действа при нужда.

И възниква въпросът - за кой ли път - "КОЙ" събужда и кара този "Аз на Късмета" да действа? Отново Съзнанието, то е Общо. То е Бог, вероятно. По същия начин можем да питаме - когато ни боли, кое/кой боли? Не е тялото - мъртво тяло не изпитва болка. Когато си под анестезия също не изпитваш болка. Кой боли? "Нещото", което е Животът, вероятно или не.

...

04.12.2013г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo