През лятото, медитирайки в легнало положение под небето, забелязах нещо интересно. Като гледаш продължително в бездънното наглед небе, виждаш нещо като малки и бурно извиващи се блестящо-бели змийчета. Това, според някои, е реакция на ретината и подобни неща, според други тези "змийчета" са духове, ангели и пр. Между другото, срещнах и при Уилсън споменавания на тези блестящи рептилии - в "Секс, наркотици и магия", ако не се лъжа, той описва нежеланите странични ефекти от злоупотреба с кокаин. Един от тях е, че кокаинистите виждали такива змийчета не само в небето - а изобщо във въздуха около тях. И от това имали неприятно усещане. Уилсън казва, че всеки би могъл да ги види тия неща, без да му стане неприятно - просто трябва само да загледа по-продължително небето. "Моите" змийчета ги видях преди да прочета за тях при Уилсън - това, че прочетох наскоро след като ги регистрирах реално, го приех като потвърждаваща синхронност. И се зарадвах, разбира се. Но, освен змийчетата, се случи и още нещо. Първо, обаче ще кажа, че за да е ефективна медитацията, преди това би трябвало да се проведе йога-практика, поне половин час - раздвижване, дишане и т.н. Може и не-йога - а просто тичане, танцуване и подобнви физическо-духовни дейности. Аз не деля нещата на този принцип, но за яснота в изказа си позволявам такова стандартно деление. Та, гледайки "медитативно" в небето, извежднъж пред погледа ми, в съвсем ограничено кръгче, точно в "центъра" на небесния купол, се появи малка права дъгичка!
Моментално прекъснах съзерцанието и извиках външни, независимИ наблюдатели, които да потвърдят има ли там дъга, или няма. Потвърдиха, че има! Т.е. това не бе игра на светлината върху моята ретина и съответно - мозъчни визуални центрове и пр. Бе игра върху ретините на всички...
Времето бе сухо и слънчево, Слънцето клонеше към западния хоризонт. Да, имаше съвсем леки паежинни облаци - точно над мен. Може би от тях бе станала дъгата? Тук интересното беше, че разположението на Слънцето не бе такова, че да предполага точно там образуване на дъга - тя бе твърде високо.
На следващия път нещата се повториха. И така - няколко пъти.
Разбира се, невъзможно бе да не стигна до един напълно личен, субективен, пречупен през йогийско-съзнателните ми визии извод. Който звучи така: понякога, след определени практики, и особено ако сте човек, който може да спъне с поглед друг, ходещ спокойно човек, вие можете да влезете в състояние на пропускане на по-голямо количество фотони през очите си, отколкото пропускате стандартно. В такъв момент, ако гледате небето, и ако там има, макар и малко количество водни капки, пари и т.н., много е вероятно вашите фотони да се пречупят през "небесната вода" и да се появи дъга.
Това е вашата дъга!
Вие избирате за какво да ви послужи.
:)))
...
...
18.12.2013г. Соня Петрова - АЕИА
Змийчетата ги имам отдавна, даже и едни подобни на едноклетъчни съм си виждала в погледа. Божке, колко откачено звучи - сякаш сме се събрали две хахота :)))))))
ОтговорИзтриванеха хахах-ха! Хахота, сме си, я! :))))) Да, едноклетъчните и аз от съвсем малка ги имам, и има едни много хаховски, пак като гледаш към въздуха - като няколко събрани заедно пулсиращи кълбета, леко по-тъмни в средата и отново - леко по-тъмни от околния въздух. За тях също бях чела някъде случайно - и те се явяват някакви ангели, май :)
ИзтриванеОоо ще се пробвам и с кълбетата ! Обичам да съм хахо, даже още много имам да работя в тази насока хахахо :)))
Изтриване!!!!! :))))))
ИзтриванеВесела Коледа!
ОтговорИзтриванеНе сте" хаховци",както сте се изразили.Има много просто обяснение!Всичко което виждате е енергия и души:)!А дъгата която се е появила е връзката между световете!При медитация ,когато вървим по дъгата ,тя ще ни отведе на среща с душите на наши близки и приятели,може да контактуваме и говорим с тях!На Коледа стават чудеса:)!
Честит Коледа, Додекаедър! :) Благодаря ти за този коментар, по-добре не бих могла да се изразя! :)
ИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване