вторник, 3 декември 2013 г.

Разтварям се в небето...


Разтварям се небето,

разтапям се в морето,

кръвта ми закипява

със гейзери, с вулкани,

а после се взривява

в неземни урагани.

И етерни спирали

през квантите ме носят,

и огнени квазари

през всичките ми оси

проправят път изтръпнал,

избухващ и трептящ.

Вибриращи комети

и гръм един трещящ,

отекващ в далнината,

и миг един зовящ -

размекват ми краката;

а ангелският хор

припява в светлината,

която е обор,

събрал коне вълшебни,

и чаткащи с копита -

искрите им целебни

във мен са цяла свита;

а ангелската песен -

и тя е ураган!

Духът ми е телесен,

а тялото ми - храм,

ефирен и невидим,

диханието сбрал

на хиляди вселени,

прегръдки и салта,

на ангели засмени,

и на безброй деца,

на палави елени

и вятърни глигани...

...

Но стига! Стига! Спри!

...

Ах, бесни урагани!

В прегръдките ти просто

замалко ще остана!

...

03.12.2013г. Аеиа

5 коментара:

  1. Отговори
    1. :))))

      Фюзиса (Природата, Физиката) е Истината! :)))

      Изтриване
  2. Вселенско ,космично,физично...сляла си ги...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет, Гинка! :) Да, но те вероятно са си слети по принцип, и най-вече - в нас самите. "Ние" сме и вселенското, и космичното, и хаотичното, и физичното - така ми се струва. :)

      Изтриване
    2. Вярно е,ние сме част от вселената ,материята ,че е нещо отгоре ...

      Изтриване