Във тайнствената пещера, където
отведе ме нечакано сърцето,
намерих аз незнаен ръкопис.
...
Вълшебни букви носеха ме нежно
през чудни, непознати небеса,
и светове проблясваха небрежно
из пещерната вис.
...
И чудех се - по кой път да поема,
защото много бяха те;
магия странна откъде да взема,
която ръкописа да чете,
така че аз да го разбирам
и после с малко лекота
да мога да го транс-формирам
във думи и дела.
...
Ходещи библиотеки. Библиотеки, преминаващи през и отвъд пространство-времето.
Гени и генетични кодове.
Огън и Плазма.
Етер...
...
Стоях и се чудех как стана така, че попаднах в тази зимна пещера. А навън бе лято, много горещо! Красивите вледенени сталактони звъняха, звукът им се трансформираше в моя мозък - или някъде там, в третото ми око - и аз виждах всичките велики библиотеки.
Наведнъж! Виждах зараждането им, поддържането, допълването и накрая - смъртта им.
Не беше смърт това.
Те всички биваха унищожавани в своя край - от огън, от други бедствия (елементи?) - но това унищожение бе всъщност трансформация.
Циклите на цивилизацията и знанието...
При завършване на цикъла, натрупаните знания трябва да преминат в "кода".
Библиотеките, изгаряйки, трансформират своята информация, така щото тя да премине в Кода на Човека. На Природата. На Музиката. Това може да стане основно чрез Огън. (Христос също кръщава с огън!)
Библиотеките не са изчезнали. Те са в нашия Код.
...
...
02.12.2013г. Соня Петрова - Аеиа
Няма коментари:
Публикуване на коментар