Приказка за вегетарианството

Сред милиардите и милиарди бактерии, роди се на Земята една, надарена с безброй способности и таланти. Тя можеше да разбира езиците на други същества, а и да ги осъзнава като такива. Какво говоря! Тя дори осъзнаваше, че Вселената е Едно Цяло - освободена от безмилостните клещи на дуализма, тя можеше хем да се усеща като "единица бактерия", хем да знае, че е неразделна част от Цялото. Както например черният дроб знае, че е част от човека и че е едновременно и черен дроб, и човек, и вселена.

И живееше си тази Пандора-Бактерия, Всенадарената, щастливо и пълноценно. Така да се каже - живееше Вселената. Не беше известна, отстрани за непознатите си изглеждаше като съвсем нормална бактерия. А тези от близкото й обкръжение я обичаха и уважаваха. Тя вече имаше милиарди деца, когато изведнъж нещо й се случи - Пандора-бактерията осъзна, че нито едно от нейните деца-клонинги не е наследило нищо нейното висше духовно равнище.

"За какво е всичко това тогава?!" - питаше се Бакто-Пандора. - "Ето, като се преселя Оттатък, всичките мои дарби ще отидат на кино! Няма да съм дала нищо на този Свят, а тия мои дарби са ми дадени, може би, с цел! Цел - да направя този свят едно по-хубаво място. Да допринеса по някакъв начин. А ето! Вече имам милиарди деца, но всяко от тях си мисли, че то е вселената и че то е центъра на света. Никое от децата не осъзнава Цялото. И съответно - не го уважава. Да не говорим, че те дори не знаят, че на света има растения, има Слънце, Въздух, Човеци, Мравки, Орли, Крави... Трябва да направя нещо! Което да остане след мен и да облагороди този Божий Свят!"

И Пандора тръгна да търси поприще - област, в която да се изяви. В търсенията си срещаше много възможности - един път замалко да стане велик бактериален композитор, чиято музика щеше да преобрази бактериалния свят, а с него - и целия друг; друг път можеше да стане велик учен, чиято нова парадигма за вселената би помогнала на света да се изкачи с още няколко стъпала към Бог. Имаше и други такива възможности. Но Пандора все не беше доволна - притежавайки възможност да вижда напред в пространство-времето, а и отвъд него, тя мислеше, че всички тия неща не са достатъчно достойни за нейните дарби. Смяташе, че ако се центрира само в музиката, или в науката, или в друга тясна област - другите дарове ще бъдат прахосани, а това не биваше да се случва. Пандора не искаше да обиди Бог...

...

Границата между почитането на Бога и възгордяването е много тънка и неуловима. Една осъзната и просветлена Душа знае-чувства-усеща-живее Бог във Всичко. Но душите, чието Съзнание не е достатъчно обхватно, не могат да видят Бог в песъчинката... Затова е измислен монотеизмът. Очовеченият Бог. Богът-Личност. Богът-бактерия. Неразвитото Съзнание по-лесно може да се центрира в Него, и да го осъзнае. Осъзнаването на свой ред предизвиква разширяване на Съзнанието. И така, в един момент Съзнанието "вижда" Бога. Винаги и навсякъде, и дори отвъд двойственото "винаги-навсякъде" - вижда Го/Я в "повсеместната нелокална вечност никогашност". А какво е възгордяването? То е нещо като да забравиш Бога-Навсякъде-Винаги. Да решиш, че ти си нещо отделно от Него. Да спреш да държиш сметка за Цялото. Едно разширено Съзнание се възгордява, когато забрави за Цялото. Едно стеснено Съзнание е възгордяло се, когато забрави за Единия Бог. Кой е по-грешен? Разбира се, разширеното Съзнание. Колкото си по-осъзнат, толкова по-непростимо е да се възгордееш, защото можеш да направиш куп бели!

...

Пандора продължаваше скиталчествата си. Възможности и врати й се отваряха навсякъде, но тя продължаваше да търси. Накрая стигна до хората. По-скоро - до духовните им водачи. Забравила за своето Съзнание, за дабрите и талантите си, Пандора бе омагьосана от тези "гурувци". Милиони им се кланяха. Цитираха ги. Подражаваха им. Гледаха снимките им - или иконите, защото някои от тях бяха канонизирани - и им се кланяха, и молеха за помощ/просветление. И тия гурувци - водачи им го даваха.

"Ах! Ах! Ах! - мълвеше ентусиазирано Пандора. - Намерих! Намерииих!"

Повечето от просветлените не ядяха месо! Твърдяха, че не бива да се ядат трупове, мърша! Това било много лошо.

И Бакто-Пандора реши каква е мисията й - тя трябваше да облагороди цялото бактериално царство, като спре в него яденето на месо - тази порочна и гнусна практика! Тези Анти-Божии деяния! Да убиваш, за да ядеш! А и дори да не убиваш, как така ще цапаш тялото си, този Свещен Храм, вкарвайки в него смрадлива мърша!?!

...

Възгоряване, няма начин. Колкото и да мислиш, че виждаш глобално, все пак е добре да отчиташ, че има и нещо, което вижда по-глобално от тебе...

...

И Пандора започна проповеди сред милиардите легиони бактерии. Говореше против яденето на месо-мърша-трупове. Дарбата й да влияе на околните - нейната божествена харизма - бързо я направи известна в цял свят. Бактериите от цялата планета започнаха да я уважават, цитират, да й подражават...и... спряха да ядат месо.

...

Земята се напълни с трупове - те вече не гниеха и не участваха в "кръговрата на нещата". А растенията драстично намаляха. Не остана място за живите - и за хора, и за животни. Навсякъде бе пълно с мъртви тела - от мравки до китове.

Животът на Земята беше в огромна опасност...

...

07.08.2013г. Аеиа

Добави в Svejo