Да си планинар е диагноза. Баир-будализмът е хубаво нещо и, както всяко друго, може да бъде разбран единствено и само от самите баир-буд(ал)исти. Както и да е. Аз например, винаги, когато се качвам на някой връх, започвам да го моля да ме пусне. Подчертавам дебело, че не го покорявам, а искам само да се кача и да сляза. Като за целта го моля: да не пуска силен вятър, който да ме лопне изневиделица в пропастта; да премахне облаците, за да мога да видя всичко наоколо; да не пуска дъжд, който би направил всяко камъче опасно хлъзгаво; да не позволява да се явят гръмотевици - ясно защо; да не прави земетресение, докато съм горе - пак ясно. И т.н.
Онзи ден се качих за втори път на връх Мальовица. Миналият път бе преди три години, но освен че тогава не направих и една снимка, имам ясно изразена и много скоростна туристическа деменция, и не помня нищичко - нито от трудността на маршрута, нито от гледките и обектите. Затова този път бях очарована да видя реално "Повелителя на Върха", че и да го снимам. Направо като статуя от остров Пасха изглежда. Е, различен е, разбира се, но си е повелител. С брада и т.н. Седнал пред Еленините езера... :)))
...
...
...
...
02.08.2013г. Аеиа
Наистина си е като повелител, Соня :) Само не прекалявай с "деменцията", че тогава ще ти е достатъчно всеки път като тръгнеш на туризъм, да се качваш на един и същи връх - винаги ще ти е като нов ;):):)
ОтговорИзтриванеХахаххах, яко, Фил! :))))) Като нищо може и така да стане, ако взема да прекаля! :)))))
ИзтриванеБраво на теб !
ОтговорИзтриванеНа мен ми изглежда страшничък :)
:))) Страшничък и стръмнички участъци, и височини има там, ама той като че ли е в медитация - това е успокоителното :))))
Изтриване