Доста често можем да чуем израза: "Аз не вярвам." Или - "не съм вярващ."
И човекът, изказал тази констатация, си вярва. Разбира се, под "не вярвам" най-често се подразбира - не вярвам в Бог, в чудеса, в тайни и загадки, в недоказани от науката феномени, и прочие.
Интересното е, че човекът си вярва, че не вярва...
Погледнато от определен ъгъл обаче, май всяко едно наше действие се осъществява, защото просто вярваме. Често - без да го съзнаваме.
Например: взимам си от хладилника една бира. Аз не знам дали това наистина е бира. Да, етикетът и магазина, от който съм я взела, ми дават някаква сигурност, че това е именно това питие, а не нещо друго. НО РЕАЛНО! АЗ НЕ ЗНАМ, ЧЕ ТОВА Е БИРА. Не съм направила химически анализ, за да се уверя, че формулата на течността отговаря на формулата на бирата. Пия на доверие. Т.е. извършвам действието пиене на бира, опирайки се изцяло на вярата...
Друг пример: тръгвам да вървя. Подавам единия крак напред. И съм сигурен, че той ще стъпи на твърда земя. Предишният ми опит ме кара да вярвам, че ще стане точно това. Но не мога да го докажа, а и невинаги мога да съм сигурен. Защото - възможно е точно когато кракът ми стъпи на "земята", тя да е претърпяла квантово разместване и да е станала мека! Квантовата физика твърди, че има вероятност да стане и такова нещо. Само че аз пренебрегвам тия постулати и вярвам, че винаги, когато стъпвам с крака си при ходене, ще стъпвам на твърдо. Т.е. - ходя, защото вярвам. Уповавам се на вярата. (Защото не мога да правя квантов анализ на почвата под краката си всеки път, когато кракът ми стъпва върху нея. А би трябвало да го правя, щом твърдя, че "не вярвам". :)
Така че: никога не вярвам, когато някой ми каже, че не вярва. :)))
...
10.08.2013г. Аеиа
И аз съм казвала, че не вярвам някои неща...но не си вярвам :)
ОтговорИзтриванеЕто! :))) Мен това противоречие, когато го преживявам, ме вкарва в особено състояние, а! а! да получа някакво мъъничко просветление, ама засега убягва - все е нещо, де. :)
ИзтриванеНай-много се забавлявам, когато някой невярващ започне да чука на дърво :):):) Или когато каже, че се надява. На какво? На късмета? На случайността (що за безумие, ако случайността е случайна, както обикновено твърдят)? И в един момент се започва едно увъртане, не ти е работа! :):):)
ОтговорИзтриванеТочно, Фил! :) Чукането на дърво - сигурно останка от времената, когато хората са знаели, че дърветата са свещени (има и други обяснения). Знанието е в нас, дори и в невярващите :)))
ИзтриванеХубаво е да се вярва. Този, който не вярва живее в постоянни подозрения! Но всеки решава сам за себе си как да живее!
ОтговорИзтриванеХубав ден !
Хубава вечер, Цвети! :) Така е, привидната липса на вяра като че ли води до постоянни подозрения, понякога до степен параноя - а животът е един и същ, ние избираме дали да му вярваме или да не му вярваме - дълга тема. :)
ИзтриванеNice post thank you Lela
ОтговорИзтриване