Избори в паралелния свят

Един пръч, подпрян с предни копита на млада акация, шмулеше небрежно листата й. Мислите и вниманието му бяха основно другаде, далеч от конкретното му занимание, но все пак с една част от съзнанието си той отчиташе разговорите между дърветата, с цел да се ориентира накъде отиват алармените сигнали, издавани от акацията. Тя, както всички дървета, веднага предупреждаваше:

- Внимание, Братство! Пръч! Козел! Кози! Пускайте отровата!

В един момент обаче небрежното пръчово шмулене спря. Съзнанието на козела се стече отвсякъде обратно към себе си и се центрира в думите на акациевото дърво. Пръчът първоначално се втрещи, после се съвзе и се заслуша - пръчовете лесно се окопитват. Акацията говореше на самия него!

- Ей, ти! Да, да, на теб говоря този път! Докога така?!

- Какво докога?! Докога смятам да ям ли? - козелът дори бе възвърнал нормалната си саркастична насока. - Май много искаш да знаеш, да не сте въвели качествено нови нови прийоми в разузнаването и докладването?

- Абе, и това може да стане, ама не е това този път... - И акацията не падаше по-долу от пръчовския цинизъм. Нищо че "цинизъм" произхожда етимологично от "куче".

- Не мисли, че ще гадая, или че ще се свързвам с теб по други пътища, ти ме интересуваш основно в областта на храненето. Здравословното при това!

- Добре, де, нали като се храниш с листата ми, интегрираш в себе си част от моята същност, ДНК му викат хората. - захитрува акацията. Опитваше се да обработи пръча, защото предстоеше да му каже нещо твърде важно, според нея.

- Оооууу, интегрираш и ДеЕнКа!?! В момента нямам достъп до междувидовия си речник, извинявай! Не мога да разбера какво ми говориш. - Сарказмът продължаваше. - Смятам да продължа да храношмуля, стига ме занимава! Това да не е начин да ме забавиш и всички околовръст в радиус от 50 километра да станат отровни, а?!

- Айде, ще изплюя камъчето по акациевски - време е да се чуе и нашата воля! Хората съвсем забравиха, че не са сами в света и продължават да се възприемат като "венец на Творението". Ха ха!

- Какво имаш предвид? Да правим световна революция ли? - продължаваше с иронията козелът.

- Не точно. Просто да се съберем, да се разберем и да решим какво да правим с този свят.

- Ние? Кои ние?

- Всички, без хората.

- Ами аз какво ще ям, ако тръгна да се сдружавам и разбирам по твоя начин със сульо и пульо?! - недоумяваше козелът. - Ти какво ще ядеш? Продължавам да не те разбирам.

- Еее, не мога да повярвам! - акацията започваше да губи търпение. - Ти си майтапчия и си падаш по тия работи. Имам предвид нещо такова: всички живи същества на планетата да станат по някакъв начин отровни за хората за няколко дни само. Не до степен да ги убият, а например добрите бактерии в червата на всеки човек, без които той не може, изведнъж да спрат да бъдат "добри", да престанат да правят храносмилане и да започнат да причиняват диария, наравно с "лошите". Растенията - от дивите до засадените от хората, в това число житото, ориза, царевицата, картофите - също да станат неядивни, тоест отровни. Животните във фермите - също. И така.

- Глупости! - ядоса се козелът. - Знаеш много добре, че всъщност нашата сила - на теб, на мен, на милиардите животни по кланици, ферми, джунгли, савани, поля и гори (да не говорим за океаните), на растенията и всичко останало, което ползват хората, е много, много, много, невъобразимо много по-голяма от човешката сила. Не сме решили, не сме смазали слабичките хора! Но не го решаваме! Нищо че те имат ядрени оръжия и куп други средства "анти-живот". Ние сме смирени чада Божии. Такава ни е волята! Не Божията - нашата. Бръщолевиш пълни идиотизми!

- И все пак, - не се предаваше акацията, - искаш ли двамата с теб да отидем до Майката-Отец и да я питаме дали би позволил-а да си направим този мащабен майтап?

...

Акацията и Козелът посетиха Майката-Отец. След дълги преговори им бе позволено да организират майтапа. При едно условие - да има избори, в които всичко живо - без хората, разбира се - да гласува с "да" или "не". При превес на "ДА" майтапът с повсеместната отрова щеше да стане реалност.

...

Планетата се разтресе от вълнения. Всяка промишлена ферма, всяка нива, целите морета и океани, джунглите, горите, градските животни, домашните любимци, микробите - всички бяха уведомени за тази акациево-пръчова инициатива. Имаше скандали, неразбирателства, имаше и много солидарност. Случваше се същества от един вид да се разцепят - например змиите. Отровните бяха твърдо "ЗА" повсеместната отровност, неотровните се разграничаваха:

- Ако искахме, и ние щяхме да бъдем отровни! - бе казал един питон, ръководител на местната питонска клика, някъде в Азия. - Това е посегателство над личната ни свободна воля!

- Ама нали затова ще има избори, бееее! - му бе отвърнал Козелът, по време на тайното си посещение в кликата.

...

Денят на изборите дойде. Повечето гласуваха "ДА".

Всичко, което бе свързано с хората, и от което зависеше пряко и непряко животът им, стана отровно - само за тях.

Човечеството се сащиса. Това бе по-лошо от черната чума, от войната, от всичко познато. Нещо, за което нямаше решение. И спасение. Нито властимащите, нито партиите, нито корпорациите - никой не можеше да оправи този вопиющ и заплашващ всички проблем! Между другото, в акациево-пръчовата инициатива проявиха желание да вземат участие и Принцът на въздуха, и Принцесата на Водата. Но Акацията, хитро и дипломатично, ги беше убедила да не участват - това щеше да е мор за всички хора, а и Отецът-Майка нямаше да е доволен - бе се съгласил-а в инициативата да участват само "живи"-те.

И така, хората видяха, че и парите не можеха да оправят тази повсеместна отровност. Някои изявени люде, макар и с неприятна диария, се опитаха да подкупят акацията и козела - а и други от видните животинско-растителни лидери. Обаче удариха на камък.

И животните, и растенията, и бактериите, че и вирусите не ползваха пари. Никога не им бяха трябвали.

И майтапът стана още по-голям майтап, защото се оказа, че уж всеприложимата максима: "което не може да се купи с пари, може да се купи с много пари" в случая не беше никак вярна. Акацията и Козелът не можеха да бъдат купени нито с много, нито с малко.

...

Майката-Отец се хилеше "някъде там-сега" и се чудеше дали хората най-сетне ще се осъзнаят.

...

17.05.2013г. Аеиа

Добави в Svejo