четвъртък, 16 май 2013 г.

Котките - виртуозни телепати


Вчера любимият ми котарак Кито напусна този свят. Евтаназия. Наложи се.

Навършил преди месец една година, моят Кито бе изключително гальовен, умен и добър котарак. Той има брат, Детелин, с когото са заедно от рождение и са неразделни – безброй пъти съм имала усещането, че двамата са в телепатична връзка помежду си, по различни видими причини.

Ето я и историята... Кито беше зле от няколко дни – болеше го единия заден крак. Истината е, че не успяхме да го разгледаме добре – той не даваше много-много да го пипаме и решихме, че нещо се е контузил – кръв не се виждаше, нито някакви други външни поражения. Просто отвреме-навреме мяукаше от болка и щадеше крака – не стъпваше върху него. В това състояние изкара два дни – давахме му болкоуспокоителни и противовъзпалителни. И преди бе имал такива проблем и се беше решил по този начин.

На третия ден сутринта поиска да излезе, беше видимо доста по-добре – пуснахме го. Не се появи цял ден. Чудехме се какво ли става с него. На следващия ден, рано сутринта звъннал домашният телефон – „непознат номер”. Съпругът ми се обадил – отсреща бил непознат, като че женски глас:

- Имам температурааа, аааа, имам температура, имам температура... (ревейки)

- Кой се обажда?

- Имам температура, имам температура...Помощ! Имам температура!

- Кой е? Кой се обажда?

Връзката прекъснала изведнъж.

Гласът приличал и на цигански – мъжът ми решил, че това са някакви телефонни терористи и помня, че ме предупреди да внимавам, ако пак се обадят и попаднат на мен или на голямото дете.

Вечерта преди това обаждане голямото дете донесе ненадейно вкъщи един хамстер – взело го от някаква екологична проява. Малкото се заигра с него – както си беше в клетката – и игра няколко часа, докато си легне.

Сутринта, когато беше необичайното телефонно обаждане, бях оставила за съвсем кратко време малкото дете с хамстера без пряк мой надзор – и мишокът ухапа детето по пръстчето – голям рев, голямо чудо, а и много кръв. Е, успокоихме някак нещата, а голямото дете приготви хамстера за връщане. След известно време дойдоха майка ми и баща ми на гости. Тогава се появи и Кито. Беше в окаяно състояние! Не можех да повярвам – все пак не го бях виждала само едно денонощие. Почти целият му заден крак без кожа – и към корема също, некротизирал, непоносима миризма на разложение. Първоначално помислих, че го е захапало куче или нещо друго, после че се е закачил за някоя тел – така и не разбрахме от какво е станало това. Възможно е да е било и някаква по-малка рана – заради нея да е накуцвал, и раната да се е инфектирала и да е плъзнала наоколо. Мяучеше жално и чакаше да му помогнем. Успяхме да го задържим и да полеем цялата огромна некротизирала повърхност с кислородна вода, две шишенца едва стигнаха. Котаракът засъска и се опита да дере – правеше го за първи път в живота си – явно болката бе огромна. Не можехме да го приберем вкъщи в този вид, затова го оставихме в къщичката на кучето и отидохме да изпращаме нашите, като междувременно бяхме викнали спешно ветеринарния лекар. Не очаквахме, че Кито ще избяга – но той явно се беше уплашил от кислородната вода и бе решил да си спести по-нататъшни манипулации. Сигурно болките са били адски! Чудно беше как изобщо можеше да се движи в това състояние.

Дойде докторът – Кито го нямаше - не се появи, макар да го виках часове наред. Междувременно, още преди да дойде ветеринарят, на мъжа ми му хрумнала – така, от „нищото” - ирационалната идея, че обаждането с температурата може да е било от Кито! Че Кито по някакъв странен начин се е обадил, за да каже, че е зле! Между другото това обаждане не се повтори. Може би никога няма да разберем дали наистина Кито не бе успял да направи по този начин връзка с нас – по телефона – за да ни каже, че е зле, с температура... А и да не се е обаждал той, пак е синхронност. Да припомня, че това необичайно обаждане се случи няколко часа преди да разберем в какво състояние е Кито.

Тюхкахме се, жалехме, че изпуснахме котарака, говорехме си, че котките никога не умират пред стопаните си – винаги се крият, когато усещат, че ще умират. „Смъртта е занимание самотно” важи изключително много за тях. И страдах – представях си в какви мъки ще умре любимият ми котарак. Щеше да се разпадне жив... Дойде нощта. Опитвах се да го привикам телепатично, голямото дете също сподели, че цяла нощ не спало - сънувало Кито, не спейки.

И той дойде на сутринта. Много се зарадвах. Детето го чуло да мяучи и веднага излязло. Странно е, че баща ми звънна точно в момента, в който отивах да видя новопоявилия се Кито – странно, защото и предишния ден Кито се появи, точно когато нашите бяха у нас. Сега не бяха, но пък баща ми звънна синхронно. Надявах се, много се надявах, че ще можем да помогнем на котака. Отново поляхме пораженията с кислородна вода и йодасепт. Настанихме го този път в кутията за пренасяне на котки, затворихме го, дадохме му храна и вода – той пи само вода. Беше много зле. Докторът можеше да дойде след 7-8 часа.

Когато ветеринарят дойде, моментално сложи упойка и зачакахме да задейства. Не действаше и не действаше; сложи още няколко, каза, че вече е сложил доза като за 40-килограмово животно. Изключително жилав котарак! Най-накрая, макар и още буден, Кито вече не можеше много да мърда, и докторът успя да види пораженията. Каза, че няма никаква надежда да се оправи, каквото и да правим – само бихме му удължили мъките. Много беше тежко, но решихме да го избавим от тях – да го приспим, т.е. да приложим евтаназия.

След това решение, преди евтаназията, докторът сложи още няколко пъти упойка – котакът така и не заспа... След двете инжекции за евтаназия също се мяташе известно време... Сила, огромна сила и живот имаше в Кито...

Интересно беше и поведението на кучето Шаро. През цялото време, докато бяхме с доктора, кучето се въртеше около нас, с любопитство, но нищо по-особено. И, отново странно, когато докторът каза, че няма смисъл и че ще отиде да вземе инжекцията за евтаназия, Шаро изведнъж легна и ни загледа с тъжен поглед. Когато докторът се върна с инжекцията, Шаро отиде над Кито – за първи път по време на процедурите. Постоя няколко мига над него, с муцуна, почти долепена до котарака – те са големи приятели. После пак застана встрани, отново легнал и тъжен.

През цялото това време братът на Кито, Детелин, не се появи нито веднъж. Всъщност, Детелин го нямаше целия ден. Два-три часа след смъртта на Кито - наближаваше залез - аз и мъжът ми тръгнахме да го погребваме – на едни поляни до една рекичка. Донякъде щяхме да бъдем с кола – след това пеша. Спряхме с колата до последната къща, откъдето започват полята. И там, точно на мястото, където спряхме, ни чакаше братът на Кито – Детелин! Никога преди не бяхме виждали Детелин на това място. Все едно знаеше, че ще ходим там...Сякаш бе чул дословно разговора ни, в който си казвахме къде и как ще отидем да погребем котачето. Просто не можех да повярвам, че е точно там и ни чака! Това не можеше да е просто съвпадение... Гледаше ни и мяучеше силно и жално. Мъжът ми взе кашона с Кито, аз тръгнах след него, нарамила лопата, а зад мен вървеше котаракът Детелин – спускахме се по полята, надолу, към рекичката. Странна процесия.

И така, котаракът Детелин изпрати в Отвъдното своя брат Кито – без изобщо да види пряко какво става с него, докато беше още жив. Сякаш знаеше, че е умрял. През цялото време докато вървяхме, а и когато копаехме, Детелин не спря да обикаля наоколо и да мяучи жално.

Почивай в мир, Кито!

Това са двамата братя, Кито е на преден план. Тук са на 4 месеца:

...

16.05.2013г. Аеиа

4 коментара:

  1. Много тъжно. Не разказвай друг път такива тъжни истории, моля.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Дай Боже да не разказвам и да не се случват най-вече!

      Изтриване
  2. Котките са ми любими животни. Мисля, че за вас ми е по-мъчно, отколкото за Кито. Той се е оттървал, аз за вас остават спомените. Интересна и тъжна изстория, но най-ме впечатли реакцията на Шаро и Детелин - те наистина разбират и си комуникират.
    Поздрави Сонче !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Кайти! :) Да, най-вече точно заради тия странности го споделих това, радвам се, че и ти си ги видяла. :)

      Изтриване