неделя, 9 септември 2012 г.

Борбата за нашето внимание




Откакто сме дошли да този свят, вниманието ни постоянно е заето с нещо, от нещо, за нещо, чрез нещо. Това не е някакво ново откритие - повечето учители тръбят, че не можем да си насочваме вниманието, както трябва, за да бъде прилагано то съобразно възможностите му и чрез него да се постигне "повишаване на духовността".

Още - от квантовата физика е известно също, че наблюдателят е този, който влияе на събитията в света и го проявява посредством своето внимание към тях. Неведнъж съм цитирала физика Амит Госвами и неговата "Самоосъзнаваща се Вселена" - там става дума за "колапсиране" на света. Ако не гледаш Луната - тя си е пак там, но във вълнова форма, т.е. невидима и непроявена в нашия свят. Поглеждаш я - и вълните й се превръщат в частици...

Всъщност, има една част от денонощието, през която всичко, което се домогва до нашето внимание, бива спряно безапелационно и към вниманието се подават по-полезни сигнали - всеки се досеща, това е времето, прекарано в сън. Да, има и осъзнати сънища - т.е. през тях човек може да насочва вниманието си отново към ежедневните неща - но, и това е хубавото - може осъзнато да се насочва и към нещата, които му показва Духът, защото именно това става по време на сън. Независимо дали осъзнат или неосъзнат. Сънят е нещо като "милост", спусната ни свише, чрез която да можем да се докоснем до духовното. Е, за много хора спането и сънуването е мъчение - но това, според мен, е продиктувано от неправилната нагласа изобщо към света и от напълно неадекватното обучение, на което сме подложени от малки. Писателят Стивън Кинг е пример за човек, надскочил своите ужасни кошмари, използвайки ги за творчество и създаване на нови светове. Понякога се изкушавам да мисля, съвсем опростенчески, че Духът е искал пряко и грубо да му покаже какъв му е пътят, подавайки му кошмари, от които той страдал дълги години, но в един момент превключил и започнал да ги пресъздава на белия лист. И всички знаем кой е Стивън Кинг, дори да не сме чели нищо от него.

Но не за съня ми е приказката в момента. Вчера, по време на йога-практика, стигнах до едно заключение, да кажем - работно. Ето го вкратце:

Светът е доста неприятен и лош не за друго, а защото вниманието на повечето му жители през по-голямата част от будното им време е насочено основно към битови дреболии, към проблеми с физическото оцеляване, към лоши новини и тъпи реклами.

Ако приемем, че има дявол (аз не го приемам, ама така, като архетип, може), то всъщност той прави именно това: привлича и използва вниманието на хората - този велик строител - за да построят те един грозен, тежък и неприятен свят, привидно изглеждащ като напълно лишен от Божието присъствие и от благото на Духа. Той, дяволът, не може да направи нищо, но хората могат. Обаче не знаят, че могат и никак не е трудно да им бъде оседлано вниманието, за да продължават да не знаят и да живеят в един кошмар, от който няма измъкване.

Може би, и смъртта сме я измислили, посредством плененото си внимание. ;)

...

09.09.2012г. Аеиа



9 коментара:

  1. Да, вероятно си права, Меджик, затова че се концентрираме върху дребни и неважни неща. Онзи "болднатия" абзац изцяло покрива и моето мнение по темата.Бих добавила обаче, че цялата постановка ние сами си я правим, като удобно се предоверяваме на израза "така е прието", вместо да развиваме собствено мислене и собствени правила.
    Аз вече се боря против телевизора, рекламите и битовите негативи, доколкото мога, щото все пак става дума и за оцеляване!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гуени, точно така, ние си правим всичко това, защото позволяваме в свободното ни време вниманието ни да бъде заето с всякакви празни неща и някак не можем да почувстваме и усетим интелигентността на Вселената, в която живеем. Мислим, че само човекът е интелигентен и това е. :) А това отчайва и се чувстваш сам и безпомощен - и борбата за оцеляване става безкрайно по-тежка, отколкото е в действителност. Това е много дълга тема - за пример ще дам само това, че повечето хора се сещат за Бог единствено, когато изпаднат в екстремна и нерешима по други механизми ситуация. И - понякога - това тяхно обръщане към Бог им решава проблема. А защо това "обръщане към Бог" да не се използва и като профилактика? ;) Защото нямаме време за Него от глупости. Глупости, които ни изглеждат лесни и приятни, както казваш - "така е прието" и всички го правят.

      Изтриване
    2. Човек като премине през някоя трудност, започва да се сеща за Бог или просто проумява, че има по-важни неща от яденето и пиенето, та му идва акъла... поне за известно време! :)

      Изтриване
  2. А в днешно време вниманието на човека е насочено предимно към това, как да спечеля пари? А когато мислим за незначимите неща, се отдалечаваме все повече от това, което осмисля живота ни.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не можах да разбера смисъла на коментара. Темата е малко по-различна от това, което казваш - независимо дали си човек или бот. :) Само ще дам един пример - насочим ли си вниманието към "как" - нещата стават страааашно трудно...;)

      Изтриване
  3. Вадим Зеланд го е описал много точно: всеки създава слоя на собствения си свят. Отделните такива слоеве се наслагват и се получава общата картина на общото битие. Когато повечето слоеве са тъмни, общото битие също става тъмно. Но хубавото е, че всеки може да влияе само върху слоя на своя си свят и ако започне да му променя окраските към все по-светли нюанси, постепенно нещата в неговото битие ще започнат да се нареждат, живота му да става все по-добър във всяко едно отношение (работите му ще вървят, семейството му ще е ок, приятелства, познанства, успехи и т.н.) и - нещо повече - за него общото битие ще започне да добива все по-топли нюанси, сякаш гледано през розов филтър.
    Проблемът е, че повечето учители (нещо не ми допада тази дума, но е най-близо до идеята) не казват защо трябва да насочваме вниманието си правилно и говорят за "повишаване на духовността" и т.н. живописни, неясни метафори, а и не рядко вирят пръст с плюнки на уста, анатемосвайки повечето неща в съвремието, без да казват защо. А е просто - за да започнат нещата ти да се подреждат, ама само в някакъв мъгляв духовен аспект (което е вярно де, но именно е неясно), а и в чисто прагматичен план (в крайна сметка сме пратени тук за да живеем тук, да съ-творяваме тук, а не да бягаме в отшелничество, чакайки да изтече работното време). По същия начин са неясни и далеч непълни всички (или почти всички) приказки за позитивното мислене и силата на мислите. Казват - мисли позитивно и всичко ще е ок, когато искаш нещо силно, ще го получиш и т.н.. Хубаво де, ама то не става, защото светът е огледало. Ако искаш, вярваш и се надяваш, то и светът ще отрази само това - искаш, вярваш и се надяваш. Но нищо повече. а искането, вярването и надеждата носят в себе си и неверие, че ще стане, няма я убедеността. За сметка на това, когато си убеден в нещо, ти не вярваш, че то ще стане, а знаеш, че ще стане.
    Малеййй... разпищолих се доста и май започнах и аз да звуча като "учител :Р

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Фил, ще взема да го прочета този Зеланд и аз най-накрая - наистина обяснява отлично нещата в праматично-материален план! Имам обяснение защо т.нар учители говорят неразбираемо - както се казва "просветленият си мисли, че всички са просветлени" - и оттам неяснотата и неразбирането. Постигайки определено ниво на осъзнаване, повечето учители престават да виждат само грубо материалното и някак не го отсяват от цялостната картина. Което си е напълно правилно за тях, но за хора, които нямат дори представа за "връзките" и "целостта", обясненията на учителите са мъгляви, неясни и изглеждащи абстрактни - оттам - и невъзможни за прилагане. Всички Адепти са страдали именно от това, че са били заобиколени от непросветлени сподвижници - и Христос, и дори Кроули. :)

      Изтриване
    2. СОНЯ ,милаа.. Зеланд ми е кумир ненапразно :)) Руския Кастанеда ,нооо ..в много достъпен език..Просто Буквар-но :) Поздрави !! и Респект...

      Изтриване
    3. Благодаря, Юлия! :) За мой срам, още не съм го чела - макар да мина година, откакто се каня. Поздрави! :)

      Изтриване