Преди няколко години бяхме на морето на плаж. Той е разположен на около пет километра от мястото, където отсядаме, затова ходим с кола. В деня, за който става дума, се бяхме разположили сравнително далече от спасителната вишка. Бе минал повече от час, откакто стояхме на плажа, когато реших да влизам във водата. Помотах се напред назад по брега и се озовах пред вишката.
Вече се канех да влизам, когато с "периферията" чух, че някой говори със спасителя. Кой знае защо, се заслушах - един изключително колоритен и симпатичен "къмпинг-ветеран", познавах го по физиономия от години, даваше на спасителя намерен от него в пясъка ключ от кола, с идеята, ако някой си го потърси, спасителя да му го даде.
Отново кой знае защо се обърнах и се вгледах в ключа. Всеки ще се досети - това бе моят и само моят ключ! Явно по някакъв начин го бях изпуснала в пясъка, докато съм отивала до мястото за "плажен бивак".
Е, не можах да спра да се чудя как се случи така, че изгубеният в пясъка ключ ме намери, без да знам, че е изгубен и без изобщо да го търся.
Разправят, че Вселената дава постоянно знаци на хората. Понякога дори не са знаци, а пряка информация. Може би наистина е полезно да бъдем постоянно с отворени за възприятие сетива - независимо дали става дума за стандартните такива или за "по-отнесените"... :)
...
Дава тя..дава - и знаци и значета и значища. Кое от тях ще видим май зависи и от нас :)
ОтговорИзтриванеИзцяло от нас си зависи виждането, да. :) Неслучайно повечето просветлени тръбят, под една или друга форма, да бъдем будни, а народът е казал "бог дава, но в кошара не вкарва". :)
Изтриване