В един кротък неделен следобед йогинът бай Иван получи неочаквано телефонно обаждане от свой ученик и последовател. Човекът - около тридесетгодишен, добре сложен компютърджия, имаше диагноза шизофрения (бай Иван не знаеше точно каква), но си имаше добър лекуващ лекар, спазваше си лечението и можеше да води нормален живот. Покрай "нормалното" се занимаваше и с йога и беше доста напреднал в материята и нематерията. Никога не беше търсил учителя си извън установените занимания и срещи.
- Бай Иване - каза му той, - моля те, искам да се срещнем възможно най-бързо, за да се консултирам нещо с тебе!
Йогинът се постресна, мислейки, че ученикът явно е "във фаза", но реши да не му отказва и го викна да дойде веднага у тях. След час човекът седеше срещу бай Иван и му казваше:
- Просто не знам какво да правя! Моят лекар се оттегли за неопределено време и сега не знам кой ще ме лекува!
Бай Иван, мислейки, че това е пристъп на параноя, се зае да го успокоява, казвайки, че със сигурност докторът има колеги, които да се заемат временно с лечението на пациентите. Ученикът го изслуша спокойно, но видимо не бе доволен от тия успокояващи думи.
- Бай Иване, оххх, проблемът е, че АЗ навредих на доктора си!
- Да не си го нападнал!? - без да иска изтърси бай Иван.
- Не... - полуусмивка (ученикът не можа да я сдържи, сещаше се, че повечето хора, дори и бай Иван, без да искат свързват шизофренията основно с физически нападения над нешизофреници). - Показах му нещо, което не трябваше да показвам.
- ??? - бай Иван го загледа въпросително. Ученикът се притесняваше да продължи. - По принцип е добре, че споделяш всичко с лекаря си, по-лошо е да криеш, и май повечето така правят...
- Да, знам го това, ама...
- Страх те е да не навредиш и на мен? - бай Иван все още имаше усещане за околна параноя. Не искаше да го тества по йогийски методи - ученикът бе много добър в йогата и щеше да разбере, че учителят го тества. Не че това би било лошо, но бай Иван очакваше той да го помоли да направи това, за да не излезе, че извършва насилие по някакъв начин.
- Не толкова, почти съм убеден, че няма да ти навредя. Затова се обръщам към теб. ... Офф, може ли да направим един експеримент.
Решил да играе играта до край, бай Иван каза, че може. И ученикът описа експеримента.
- Това е моят любим фотоапарат. Сега ще седна в лотос, ще си затворя очите, ще раздвижа Кундалини и ще ти кажа, когато ми се яви визия пред третото око. Ще ти я опиша набързо, а ти постави апарата пред челото ми, все едно че аз снимам - и снимай!
"Хм! Изглежда безобидно" - помисли бай Иван, а на глас каза:
- Давай!
Експериментът започна. Ученикът бързо получи "визия" и уставно я описа. Бай Иван , на свой ред, още по-скоростно щракна с апарата, очаквайки на дисплея да се появи частта от стаята, към която бе насочено дигиталното изобретение. Но ... - там наистина се появи това, което ученикът беше описал. Визия на снимка! Снимана от друг!
Йогинът бе потресен! Учуден! Във възторг! Но бързо се окопити от възторга и поздрави ученика си за уникалното постижение.
- Благодаря ти, бай Иване! Ама... Нека продължим още малко. Мога ли да пробвам да направя това и с твоя визия?
- Че защо не!? Давай!
Бай Иван извика набързо визия, ученикът снима, но на дисплея не се появи нищо - само частта от стаята. После пробваха с фотоапарат, принадлежащ на йогина - пак нищо. След това снимаха визията на ученика с апарата на бай Иван - тя се появи и на неговия дисплей.
- Ами... това исках да ти покажа, учителю! Онзи ден се върна една от халюцинациите ми и я снимах! Видях, че излиза на снимката! После тя изчезна и не успях да я снимам няколко пъти, но снимката остана. След това се сетих да направя този опит с предизвиканата визия. Е, същото го демонстрирах и на лекаря си - и на него нещо му стана! Преди това му показах снимката на халюцинацията си, ама не повярва, че е истинска - помисли, че е рисувана с фотошоп...
- Да, разбирам! Сигурно не е виждал такова нещо досега, да.
И бай Иван не беше виждал.
...
02.09.2012г. Аеиа
Няма коментари:
Публикуване на коментар