Особеното Захарно петле

Седемгодишният Иванчо бе на село при баба и дядо - предстоеше му последната лятна ваканция, преди да тръгне за първи път на училище.

Още на първите събота и неделя в селото имаше събор, с множество празнични прояви и цветни сергии - радост за децата. Имаше и един интересен старец, който продаваше захарни петлета. "Кукуригааат, кукуригааат!" - така викаше Дядото. Ако някой възрастен му беше обърнал внимание, щеше да сдобие усещането, че сякаш се връща в своето детство - някак неадекватен на времето стоеше този Старец сред съборната бъркотия. Но само децата го забелязваха, а тяхното детство бе тук и сега...

На Иванчо му бяха дали пари за харчене из Събора и той веднага отиде да си купи петле. Дядото го закачаше, питаше го колко е голям, откъде е и други общи неща, и каза, че ще му избере най-специалното петле. Кой знае защо, момченцето се впечатли от това специално отношение и реши да си запази петлето за довечера, когато щяха да си играят до късно с приятелчетата.

...

Вечерта, точно по залез слънце, Иванчо си играеше с приятелчетата на любимата им запустяла полянка. Интересното в нея бе, че на средата й имаше изоставен, стар кладенец. Той бе покрит с тежък капак - никое дете не можеше да го повдигне - но, въпреки това, на децата им забраняваха безапелационно да играят там. Било опасно - можели да паднат в кладенеца. Затова децата бяха, разбира се, точно там! Полянката ги привличаше като силен магнит, а и забраната - не на последно място...

Слънцето точно изчезваше зад хоризонта, когато от кладенеца, незнайно как, изскочи някакъв огромен, странен звяр! Децата никога преди не бяха виждали такова чудо! Приличаше на смеска между куче, прасе, лъв, гущер, бик, орел и още няколко животни. Звярът се отръска, потропна по земята с едно от копитата си, огледа се наоколо си и се втурна към децата! Те побягнаха. Разпръснаха се. Всеки бягаше сам. Никой не знаеше кого гони Звярът и дали не гони точно него.

Накрая се оказа, че Звярът е по петите на Иванчо. Вече го настигаше, когато момченцето реши да се обърне към него, пък каквото ще да става. Единственото нещо, което напипа в джоба си и което смяташе да насочи срещу чудовището, беше захарното петле. Смехотворно, но все е нещо! Спря, насочи петлето...

Звярът също се закова на място, вдигайки облаци прах - и изчезна... Все едно излетя незнайно къде с разсейващия се прах...

...

Ако Иванчо и приятелите му бяха с десет години по-големи, може би щяха да се досетят, че Петлето по една или друга причина е било "предмет на Силата". На тази Пазеща Същност, която се вселява понякога тук и там, незнайно по какви критерии на избор. Но децата не се занимаваха с такива работи. Те някак интуитивно разбраха, че Петлето е изгонило Звяра... Седнаха и дружно го изядоха. Не знаеха, че с този Акт стават Събратя по Сила...

...

Когато пораснаха, дори не подозираха, че Петлето ги пазеше и често измъкваше от критични ситуации...

...

Да, Силата не се интересува от това, дали знаем за нея или не, дали правим Връзката, или сме напълно несъзнателни за съществуването Й... Еееххх, Силата...

02.07.2012г. Аеиа

Добави в Svejo