Преди много години решихме да изкачим един планински връх през уикенда. Щяхме да ходим с една моя приятелка - всъщност, по принцип ходехме почти винаги с нея и приятеля й, но тогава те бяха разделени и бяхме само с нея. Те двамата сега са прекрасно семейство, с две деца и всичко останало, но тогава имаха перипетии във връзката си и, доколкото си спомням, бяха разделени повече от година. Все пак, и момчето щеше да участва непряко, защото той тогава бе управител на хижата, в която щяхме да преспим, преди великото изкачване и след него.
В петък, през деня, за по-голяма конспирация, приятелката ми бе звъннала да запази места в хижата от мое име. И така, тръгваме ние късно вечерта в петък, след работа. Носехме, то се знае, меса и бири - за пира след изкачването. Към единадесет и половина вече наближавахме хижата и приятелката ми ме накара да звънна, за да не й познае той гласа, и да предупредя, че идваме - да не би да няма кой да ни посрещне в късния час. Звъннах, обади се наистина той - не ми позна гласа - все пак, постоянно им звънят всякакви туристи. Каза ми, че няма проблем, има кой да ни посрещне, но че ще бъдем в "шеста стая" - това прозвуча някак оправдателно, но не обърнах внимание - в крайна сметка, никак не ни интересуваше номера на стаята, важното беше да има къде да спим.
Пристигаме ние след полунощ и хоп - в шеста стая. Оказа се, че това е така наречената "обща" стая на хижата - беше пълна с двуетажни легла - всичките, с изключение на нашите, заети от спящи и изморени туристи. Тъмно - хората отдавна си легнали. Не беше удобно да палим лампите и действахме с лични фенери. Няма чаршафи, няма нищо! Наоколо се носят яки миризми - съвсем нормално е за хижа - туристите са ходили цял ден или дни, няма условия за къпане - планинарска работа. Усеща се много осезаемо, когато има поне двайсет души в стаята. Аз и приятелката бяхме една до друга на първия етаж - над нас имаше двама доста едри момци. Мъжът ми се уреди на легло на втория етаж.
Оставихме багажите и веднага излязохме във "фоайето" - там кипеше живот - имаше някаква голяма испанска група и песни и танци на народите. Зетът на приятелката ми, който също работеше в хижата и който ни настани, беше долу и забавляваше испанците. На Приятелката ми обаче не й беше забавно - искаше възможно най-бързо да разбере какво прави любимият, защото имаше информация, че живее на приятелски начала с една от служителките в хижата. И двете се кютнахме към коридора със стаите на персонала. Дъските скърцаха, промъквахме се едвам-едвам. Стигнахме до стая, пред която имаше мъжки и женски обувки. "Тук са!". Приятелката се скри зад един ъгъл, а аз трябваше да чукна на вратата и, ако ми отвори жената, да попитам къде е зетя. Нямахме вариант какво да кажа, ако ми отвори момчето - но просто щях да го поздравя и да се оправдая, че го будя с това, че съм решила да му се обадя, че сме тук.
Чукам аз по нощите - отваря ми сънена жена - добре изглеждаща, поне петнайсетина години по-възрастна от любимия. Аз, ни в клин, ни в ръкав, питам:
- Извинявайте, търся Иван, къде е той?
- Ааа, той е долу, с туристите.
- Благодаря Ви, извинявайте, че толкова късно...
- Няма нищо!
И слязохме долу, в общото помещение, "при Иван". След малко слезе и "каката" - явно искаше да ни види по-обстойно кои сме, що сме. По-късно разбрах, че тя всъщност е решила, че аз съм "бившата" - затова постоянно ме фиксираше с убийствен поглед. Нормално е - нали аз чуках на вратата и търсех Иван, за когото жената явно знаеше, че "ми е зет". Но тогава въобще не се досетихме, че е така.
Най-сетне дойде време да се приберем да подремнем, преди великото изкачване. Нощта беше запомняща се! Хъркане, пърдене, въртене. Един става цяла нощ и отваря прозореца, защото му е топло. След него веднага става друг и го затваря - било много студено! На мъжа ми по едно време му се случило нещо смешно.Таман бил задрямал и усеща, че някой го опипва отгоре додолу (той нали беше на втория етаж и това действие можеше да се извърши удобно от изправен човек). Таман моят си мисли "Излезе ми късмета!", когато опипващият, мъж, го пита:
- Абе ти защо си без чувал, бе? - объркал го с някой от неговата група!
Дойде денят и направихме якото изкачване. С нас бяха още една група приятели, които бяха дошли сутринта за самото изкачване. Любимият, разбира се, веднага ни видя и много се възмути, че не сме казали, че сме ние. Веднага ни дадоха чаршафи и ни преместиха за следващата нощ в едни свободни стаи - тези, които се използват при нужда от спасителните групи! Лукс!
Усещането от изкачването беше велико! Последните часове вече не си чувстваш краката - треперят и не знаеш кой камък ще се окаже не дотам стабилен и ще паднеш, но това няма значение. Приятелската група си се върна по обратния път - и добре, че направиха така, защото, когато ние, връщащи се по друг, заобиколен път - по тесни пътечки, висящи над яки пропасти - се върнахме изпосталели и едвам движещи се, хората бяха изпекли месото и приготвили масата. Рай! Приятелката ми също се беше върнала поне час и половина преди нас, макар че и тя бе с нас на връщане. Любовта дава крила и висящата над пропастта пътечка ти се струва магистрала, без майтап!
Изкарахме страхотна вечер. "Каката" често ни наглеждаше, беше се накиприла и гримирала яко!
Е, освен прекрасните изживявания от целия уикенд, разбрахме и какво прави "любимият" - това може би помогна на приятелката ми за определяне на "по-нататъшния курс на действие". На мен ми даде да разбера, че намесиш ли се, дори и най-безобидно, в чужда любовна история, неминуемо ще си докараш най-малкото нечии недобри помисли, но - това да е! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар