„Основната цел в живота на Тесла е да направи употребяваната енергия толкова евтина, че целият свят да живее в охолство. Към края на живота си е толкова близо до осъществяването на това, че финансиращите го корпорации оттеглят подкрепата си, страхувайки се, че той ще подкопае монополите, направили ги богати. Тесла е един от двамата, отказали Нобелова награда (другият е Жан-Пол Сартр).”
Р.А.Уилсън „Космически спусък. Последната тайна на Илюминатите”
Енергията – нещо, което има много измерения, изяви, описания и смисли. Факт е, че в т.нар. цивилизован свят, повечето хора са принудени да работят основно, за да си доставят различна енергия – в това понятие включвам и енергията, доставяна от храната. Тук няма да се отплесвам в теории за конспирацията и подобни постановки. И без тях е видно, че е така. Няма да говоря и за екология. Отвсякъде е ясно, че добиването на някои видове енергии съсипва Земята. Съсипва и хората. И много други същества...
Искам да направя само бегъл паралел между енергията и сигурността. Да, както казва Остап Бендер, сигурност може да ти даде само застрахователна компания, но като се абстрахирам от тази постановка, установявам, че живея така, все едно постоянно съм сигурна във всичко... Например – сигурна съм, че като заспя през нощта, ще се събудя сутринта. Сигурна съм, че като се събудя, ще имам енергия да стана, ще имам енергия и да дишам... Сигурна съм, че тялото ми няма да се е разпаднало на съставните си кварки, и така разпаднато няма да се телепортира и да се обедини на Галапагос, след което аз, вместо да се събудя в леглото си, да отворя очи там... Квантовата физика казва, че има вероятност всяко едно нещо да направи в един момент горното „пътешествие”... Тази вероятност била твърде малка, но я имало. И аз започвам да се чудя – откъде у мен тази сигурност?
Преди години си говорих с един мой познат, който се опитваше да ме убеди, че самият той живее с усещане за постоянна несигурност. Когато го попитах:
- Ти като ставаш от леглото, преди да стъпиш на пода, проверяваш ли осезателно с крак дали въпросния под е там – защото той може да се е дематериализирал, докато спиш? И да е останало само неговото визуално изображение, т.е. той да е нещо като мираж в пустинята? Напипваш ли пода с крак, преди да стъпиш смело?
Той се забави за кратко и си призна, че не проверява дали пода е там. Излезе, че само си мисли, че живее с усещане за постоянна несигурност...
Според квантовата физика няма нищо сигурно. Или, с други думи, сигурно е, че няма нищо сигурно. Е, слава Богу, с последното твърдение се оказва, че все нещо сигурно има!
Но къде е тук енергията? Тя е сложно нещо, както казах по-горе. Ще направя само едно прибързано заключение, защото нямам много време да пиша в момента. То е, че когато се сбъдне мечтата на Никола Тесла, хората ще имат още по-голяма степен на сигурност. Тя пак ще е имагинерна, но ще е повече от сега съществуващата. А от много глава не боли, както се казва... Дано се случи скоро!
dum spiro spero :)
ОтговорИзтриване