Отсам "Булото"

„Огледай се наоколо, Кларк. Виждаш планината, и хълм след хълм - като вълна след вълна, виждаш гори и овощни градини, ниви със зряла царевица, и ливади, достигащи до тръстиките край реката. Виждаш как стоя край теб, чуваш гласа ми; но казвам ти – всички тези неща – да, от онази звезда, която току що изгря на небето, до твърдата земя под краката ни – казвам, че всички тези неща са само сънища и сенки; сенките, които крият истинския свят от нашите очи. Има истински свят, но той е отвъд този блясък и това видение, отвъд тези „ловувания в Аррас, мечти за кариера”, оттатък всички тях, както оттатък було. Аз, наистина, не знам дали някое човешко същество е повдигало някога това було; но много добре знам, Кларк, че ти и аз ще го видим вдигнато точно тази нощ, преди да го видят които и да са други очи. Ти може да мислиш, че всичко това е странна безсмислица; може би е странна, но е истина, и древните са знаели какво означава вдигането на булото. Наричали са го – да видиш бога Пан.”

Arthur Machen, “The Great God Pan”, 1894

И отново Пан, отново Проявен - Непроявен Свят, липса на Свят, и Множество Светове.

Известният съвременен физик Амит Госвами, който твърди, че Наблюдателят "колапсира" света, който вижда. Без да го гледа, този Свят го няма. Няма го като такъв, какъвто го вижда, разбира се. Има го иначе като безброй възможности - истинни и равностойни помежду си. А защо не и безброй Светове? Дори ръката на наблюдателя не е "ръка", докато той не я погледне. Да, лесно е да се разбере това, а и да се повярва в него. Да разбираш и да вярваш би трябвало да е едно и също нещо оттатък "Булото". Но, отсам Него - това са различни неща. "Колапсът" ги прави такива. Материализирането им. Макар че един "глагол" не се води материално нещо. Както и абстрактните неща - като Любовта, Добротата, Красотата, Злото, Лудостта, Играта и т.н. И как да се колапсират в Света ни, като не са материални? Но явно има начин...

Добре, Наблюдателят поглежда - т.е. насочва вниманието си към нещо. Но неговото "внимание" - него кой го гледа, за да бъде то колапсирано? За да е проявено в нашия свят - и оттам - да действа така умело в него? Тук ще изпадна в момента на "главата в главата в главата" на Ръсел, ако не се лъжа... А и да добавя, че това с Наблюдателя, който влияе на наблюдаваното, не е измислено от Госвами - много преди него са го установили квантовите физици, но той го "прокарва" на леееко мистично, наглед, ниво.... Казвам само "наглед" - защото имам чувството, че вече голяма част от "мистиката" е станала "реалност" - и най-вероятно тя скоро съвсем ще изчезне. Не реалността - мистиката! Може би в някоя Вселена ще бъде вписана в Червената книга като изчезващ вид птица, а в друга - учениците ще четат в учебниците по история за някакво особено състояние на планетата, случило се преди повече от милион години. Но пък в тяхната Вселена може да няма Слънце и Земя - тогава откъде, за Бога, ще знаят понятието "година"? Та то е свързано единствено и само с една обиколка на планетата Земя около звездата от клас G, наречена от нас Слънце...

Прекратявам тези писаници... Не, това не са накъсани и налудничави бълнувания! :)))) Просто исках да видя какво ще напиша, ако започна да тракам по клавишите, без да мисля за нищо, освен за "отсам Булото"..., а, да! И за Пан, естествено... :)

Добави в Svejo