Звезден шоколад

Макар на носа на Йоан Кръстител хич да не му се вярваше, че Пламен Симеонов се занимава с търговия с екзотични растения, редно е да уточним, че той наистина се занимаваше с това – и то много по-търговия и много по-екзотични, отколкото можеха да си представят повечето хора на планетата. Но засега тази полуполовинчата информация ще я оставим да отлежава – когато става дума за Симеонов, никога не може да се каже всичко изцяло и отведнъж, естеството му просто е такова, не за друго...

След споменатия джиесемен разговор, Пламен Симеонов продължи да омагьосва Слава, която усещаше, че с всяка една дума все повече попада под влиянието на този ... невъзможно-нереален, но отчайващо реален човек. Имаше нещо в него, което тя не можеше да определи, усещаше, че го има това „нещо”, но някак полуподпрагово. Иначе, повечето неща, които й говореше този рус прошарен красавец, не значеха нищо за нея. Дори в един момент тя се усети, че не възприема смислово думите на ченгето. Защото всичко, което Симеонов казваше (а той не си даваше зор да замълчи дори за миг), беше твърде далеч от настоящата Славина реалност. Да, младата жена бе доста начетена по отношение на различни религии, символика и тайни общества, но всъщност сегашните й действителност и занимания бяха твърде далеч от всичко това. Тя бе двадесет и осем годишна, несемейна, завършила блестящо една трудна филология, но накрая на студенстването си неочаквано дори за самата себе си създаде фирма за покупко-продажба на недвижими имоти и се задълбочи в този бранш. Филологията отиде в пета глуха, така да се каже. Фирмата й тръгна невероятно добре, въпреки твърде намаленото търсене, огромната конкуренция и отчайващото свиване на пазара – дали това се дължеше на някаква нейна неподозирана дарба, дали на късмет, дали на съвкупността от тези и още някои фактори – това само Симеонов можеше да каже, но той рядко си позволяваше да дава току-така информация – дори на самия себе си.

Макар че по начало Слава Илкова имаше доста разширени и нестандартни интереси, тя дотолкова бе затънала в разрасналата се фирма, че в последно време не можеше да прочете дори една книга като хората – бизнесът я бе завладял изцяло. Даже заради това не беше сколасала да създаде по-сериозна връзка с някой мъж (или с жена, или и с двата вида) – нямаше време. Към хората и тяхната „психика” Слава определено имаше огромен усет, „вродена дарба”, както я наричаше тя. Но в този случай за първи път в живота си тя не можеше да разбере какво представлява Симеонов – и затова му позволи (без дори за секунда да заподозре) да я омагьоса по този начин. А може би именно липсата на адекватен сексуално-емоционален (има ли такова нещо?) партньор помогна на Симеонов да омае така тази красавица, която, не стига че беше толкова атрактивна, ами бе и над двадесет години по-млада от него...

Пламен Симеонов обаче не беше никак възхитен – все повече и повече се убеждаваше, че проектът „череп с кръстосани кости” е един провал – тази жена не ставаше за нищо! Даже не можеше да се концентрира и да разбере за какво й се говори! Явно бе сбъркал нещо в създаването на „центровете” в храмовете – или някоя неизвестна нему сила се беше намесила и изкривила нещата по начин, който да доведе до сегашното комично положение.

Йоан Кръстител обаче, оттатък кафеджийската амбразура, далеч не мислеше така. Но време за мислене в този момент не му остана, понеже Слава поиска да хапне нещо – изведнъж усети някакъв неопределим копнеж... Всъщност, копнежът си бе съвсем точно определим – тя съвсем осезаемо усети, че иска да прави секс със събеседника си – тук и сега! Нещо като усещането, което хората наричат „удари ме в чатала” – получаващо се например при бързо изпиване на някоя спиртна напитка. В случая обаче – умножено по около сто цяло и едно. Но госпожица Илкова все пак бе твърде възпитана и ошлайфана, и успя да сдържи този тъй див порив, преобразувайки го в банален и излеждащ неовладяем пристъп на глад.

„Ужас! – помисли си Симеонов. – Та тя страда от хранително разстройство! Тц, тц, булимии, анорексии – Господи, на какво налетях! Срам!”...

Макар заведението да бе на самообслужване, Йоан изтича до масата с единствените посетители и подаде менюто на Слава. Тя го отвори и ахна.

- Вижте! Какво е това?! Единственото, което пише е...

Симеонов млъкна и се заслуша – събеседничката му най-сетне казваше нещо! Постижение!

- Да, какво толкова Ви впечатли!? Да не би да страдате от алергия към нещо?

- Не! Не! За първи път виждам такова ядене!

- Дайте да видя! – Симеонов се опита да вземе менюто от ръцете й, но тя го бе стиснала конвулсивно.

- Пише: „Звезден шоколад”!...

При чуването на това словосъчетание Симеонов пребледня, после все пак успя да грабне кафеджийското меню и да впие поглед в съдържанието му. При последното му действие той... се шмугна в менюто и изчезна! Все едно нещо го изсмука в папката, даже май в думите...

Слава видя това и, разбира се, изпадна в шок.

Йоан Кръстител се втурна да я спасява...

12.03.2012г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo