Йоан Предтеча: ще обединя богатството и бедността

Йоан Кръстител – Шашмалонов превключи на „режим на светец” и успя да обуздае агресивно-кока-коловия пристъп на Слава. За първи път в живота си тя някак разбра съвсем осезаемо що значи суета и дори за съвсем кратко време успя да осъзнае колко време е изгубила в излишни затормозявания и терзания. Но, както казахме и преди, време нямаше.

- Разкажете ми, какво се случи? Къде отиде събеседникът Ви?

- Нищо не знам! Ако Ви кажа, ще ме вземете за луда. Този човек първо ми се яви в черквата, слизайки от черепа с кръстосани кости. А преди малко взе менюто и изчезна в него!!!

- Какво пишеше в менюто? – Йоан прелистваше страниците на папчицата, но там си се виждаха до болка познатите артикули, характерни за всяко кафене. Той обаче бе твърде знаещ и се досети, че е станало нещо нехарактерно.

- Пишеше единствено и само: звезден шоколад”!

- А! Наистина ли?! Само това?

- Да, странно, нали? Полудявам ли? – Слава имаше усещане за някакво чудо, а същевременно някак подсъзнателно бе възприела същността на Светеца – нещото, което я бе успокоило, карайки я да напъха своя „враг № 1 – кока-колата” в миша дупка. Но не знаеше кой е всъщност този чудодеен успокоител и унищожител на страховрагове. Затова реши да го пита пряко.

- Но кой сте Вие?

- Ще Ви обясня, малко по-натам. По-добре ли сте вече?

Шашмалонов вече знаеше, че тази жена е много интересен и ценен обект. В съзнанието му полека-лека започваше да се оформя цялостна и, както си му е редът, динамична картина, но имаше още множество липсващи части, почти всички свързани с мистериозно изчезналия понастоящем Пламен Симеонов. Йоан Кръстител усещаше, че контактът с бившето ченге няма да бъде от лесните и долавяше, в качеството си на светец, че Симеонов далеч не е безобидна Божия твар.

- Знаете ли, най-добре да си отидете вкъщи и хубаво да се наспите!

- Ама, как...

- Моля Ви, послушайте ме! – тонът на отеца-светец не търпеше възражения. – Ето моя визитка, обадете ми се, когато се почувствате готова – сега каквото и да Ви кажа – всичко ще е безсмислено. Преживяхте много необикновени неща за съвсем кратко време и е добре да се отпуснете и да ги асимилирате – доколкото е възможно. Когато се видим следващия път, аз няма да изглеждам така, както сега. Ще ме „познаете” по косата – тя ще е същата.

Слава го гледаше и слушаше като тресната. Някак хипнотизирана. Чудеше се, някъде встрани от съзнанието си, как е възможно всекидневната ти реалност да бъде обърната по този начин – да изскачат секс-символи от черепи с кръстосани кости, после същите тези да се шмугват безвъзвратно в менюто, а кафеджията да има излъчване на всесилен светец, и да твърди, че следващия път ще бъде съвсем друг на вид.

Докато Слава мислеше немислейки тия налудничави на вид неща, Йоан Кръстител викна такси от мобилния си и тя, без да се усети, се озова в кола, на път за вкъщи.

...

Йоан гледаше след отдалечаващото се МПС, когато звънна телефонът му. Слушайки отсрещната страна, лицето му доби разтревожен израз. Той хукна през подземието към черквата. Там влезе в иконата, на която би трябвало да е изобразен Йоан Кръстител, но всъщност се мъдреше отец Добромир, и след малко отец Шашмалонов излезе цял-целеничък от иконата, оставяйки образа на Кръстителя, т.е. на оригинала, върху повърхността на дървената основа.

Отецът не се помайва, а бързотично изхвърча от черквата, мятайки се на едно съвсем ново, зелено БМВ, спортен поръчков модел. Слава Богу, нямаше задръствания и той бързо се измъкна от града, насочвайки се към един дом за увредени деца, който се намираше в покрайнините на столицата, в една нископланинска местност. Този дом бе под ръководството и опеката на отеца.

Шашмалонов пристигна пред огромните масивни порти. Натисна дистанционното и те се отвориха автоматично. Влетя с колата във вътрешността. Портите се затвориха зад него.

...

Всъщност, сградата, в която влезе отеца, изобщо не приличаше на дом за увредени деца. Бе огромна, но от нея не се виждаше нищо, защото отвсякъде бе оградена с висок зид и по-скоро наподобяваше имение на някой изявен мафиот, в което и муха не може да влезе току-така, камо ли човек да види какво има вътре. Най-интересното беше, че никой, освен отеца, верния персонал и децата, не знаеше какво представлява това имение.

...

Историята на този дом е малко дългичка, затова ще се наложи да вземем време колкото един плетен кош за пране и да я разкажем – макар че време отново нямаше! Сякаш нямовремието пълзеше по петите на Шашмалонов и постоянно му се налагаше да бърза за нещо по тази причина.

Всичко започна при поредното ровене в едно блато. Отец Добромир очакваше, че ще попадне на съкровище, останало от древен български владетел – отпреди Първото Българско Царство. (Всеизвестно е, че много от съкровищата се намират под блата.) Той, всъщност, дори не пипваше намерените съкровища. Просто отбелязваше на определени закодирани места къде се намират и дотам. Единственото, което правеше, беше да събира един вид особена енергия от тези безценни реликви. За нея ще разкажем по-нататък. Но при това ровене отецът, вместо на съкровище, налетя на един дом за увредени деца. Как точно се случи това – няма да описваме. Отецът си беше в съвсем будно състояние, и не беше възприел външността на Свети Йоан Кръстител. Беше си той – от плът и кръв. Макар да бе виждал какво ли не, този дом го разтресе из основи. Идваше му да взриви цялата планета, която бе позволила съществуването на такова нещо. Искаше му се да взриви и Бога, и всичко. Децата бяха в отчайващо трагично състояние... След много вайкания, съжаления и разсъждения, Шашмалонов дойде на себе си и реши, че щом попада на такъв дом посредством блато, значи всъщност този дом, въпреки ужасния си вид, е някакъв вид съкровище. Отбеляза го къде се намира и започна борба с държавата и църквата, с цел да подобри условията за живот на тези окаяни деца. Та това бяха човешки същества! Разбира се, въпреки енергията и хъса му, той удари на камък. Никой не можеше да помогне. Никой не искаше.

Добромир Шашмалонов реши да се срещне със „своя” Светия – Йоан Предтеча. Тук е моментът пак малко да се отклоним от времевия кош за пране(при това – плетен!) и да дадем още малко информация за необичайната колаборация между свещеник Шашмалонов и Свети Йоан Кръстител. Всъщност, когато отецът влезеше в иконата и после излезеше оттам с външността на Йоан, той си беше себе си, но приел голяма част от силите и характеристиките на Светеца. Самият Йоан му бе позволил да прави това, с цел да може да се справя по-лесно при някои затрудняващи светски ситуации. Това беше нещо като полу-инвокация – действието, при което магьосниците извикват дадена сила (Божество, демон и пр.), като й позволяват да се всели в тях. При инвокацията обаче, самият магьосник понякога губи своята личност, докато е обзет от свръхестественото същество.

В интерес на истината, Шашмалонов се опита да направи нещо за дома, посредством тази полу-инвокация. Оказа се, че не може да направи нищо, дори и със силите на светец. Затова се принуди да иска среща с Йоан.

Предтеча никога не му отказваше срещи и двамата се срещнаха – на едно непосещавано от хора езеро на Пирин. Върху него, за да бъдем по-точни. Срещата бе кратка, но съдържателна. Йоан изказа за пореден път съжалението си, че не той е провъзгласен от хората за бог, а Иисус Христос; после допълни, че, ако той би бил бог, такива неща нямало да се случват, но пак добре, че не били под път и над път;

- Но ти СИ БОГ! – прекъсна го Шашмалонов.

Ако ги чуваше някой случаен гражданин-турист, би помислил, че Шашмалонов е наследник на тамплиерите – стига гражданинът-турист да се интересуваше от тамплиери. Но наоколо нямаше никой и затова и никой не си помисли, че отецът има нещо общо с рицарите-тамплиери.

- Е, добре! – ядоса се Светията. – Това твоето, явно, са камъни в моята градина! Ще помогна. Макар че е изключително трудно.

„Ужас! – мислеше отец Добромир. – Щом и за Него е трудно! Не ми се мисли!”.

- Ще действам чрез теб, от теб се иска просто по-често да влизаш в иконата. Мисля, че за по-малко от година ще се справим...

- Дай ми все пак някакви насоки, Йоане! Каквото и да е – ще го разбера.

- Ами, как да кажа... Трудно ми е да ти обясня сега. За целта: ще обединя богатството и бедността. Само това мога да кажа.

Срещата приключи. Шашмалонов бе нелокално пренесен от повърхността на Пиринското езеро в своята църква. И се чудеше какво ли има предвид светията с последните си думи. Дали щеше да вземе богатството на някой наркобос, правейки го отшелник, носещ власеница и славещ Бог в Небесата, дали друго? Шашмалонов не знаеше...

17.04.2012г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo