Зимни вечери след края на света

Домашно по литература за ваканцията на дъщеря ми. Написа го преди малко, на един дъх.

Зимни вечери след края на света

Вървях по улиците заледени,

а около мен, в безкрайна тъмнина

тихо и едва забележимо се белее

малка, отрупана със сняг къщурка.

Светва бледа светлина във таз къщурка,

навярно хора има там,

макар самотния й вид - от хорско присъствие

вероятно е овенчана тя.

Продължавам по пътя,

тъмницата съпровожда ме пак,

но вече къщи не виждам,

а в небето една ярка звезда.

Тържествено блести, стопля моята душа

и весели мисли събужда у мен тя.

Не бях виждала досега такава искряща светлина!

Бъдни вечер е, а тази звезда навярно е нова,

специално за тази вечер дошла.

Надявам се да не изчезне, защото

тази звезда носи у мен духовна сила -

такава, каквато никой не притежава в света.

Проблесна ярко и зад една планина скри се тя.

Реших да я намеря

и по мрачни пътища започнах да се рея.

Преспи дълбоки прекосявах сама,

само за да намеря своята вълшебна звезда.

Виках я, търсех я, ала нямаше я,

но продължавах по пътя, за да стигна до планината,

зад която се бе скрила тя.

Мракът се задълбочаваше, сняг заваля,

но това не ме спря, да търся своята съдба.

Студът ме скова,

ала решителността надделя

и продължих, докато

най-сетне стигнах до бленуваната планина.

Тръгнах да се изкачвам,

ала подхлъзнах се и паднах назад,

когато изведнъж забелязах над мен да блести

моята скъпа звезда.

Погледнах я, отново проблесна тя,

и пак се скри зад голямата планина.

След това дойде една свръхестествена енергия

от дълбините на моята душа

и нещо в кръгозора на съзнанието ми промени тя.

Тогава усетих какво могъщество и

неописуема бързина притежавам.

Забързах се, и без да мисля откъде минавам,

покорих върха на планината

и огледах се за своята звезда,

ала нямаше я.

Съзрях я по-късно в небето -

метеор бе станала тя.

Мина над света и

озари го с величествена светлина.

Възхищавах се на гледката от върха,

когато видях как всичко наоколо се издигна така,

че се изравни с положението ми върху планината.

Само аз видях явно това,

защото никой друг не виждах навън

и никой не излезе да види какво става.

Всичко си продължи по старому,

но в едно бях сигурна -

целият свят претърпя неописуема духовна промяна.

30.12.2012г. Гери

...

Добави в Svejo

Страх vs. Любов?

Кайти ме вдъхнови да изкажа "некои съображения" във връзка със страха. За любовта няма да се разстилам, тя винаги е по подразбиране.

Знае се, че в наше време, а може би в повечето времена, страховите неврози и подобни състояния са много разпространени. Страхуваме се от какво ли не, къде с право, къде без право, къде рационално, къде ирационално. Тук възниква въпросът дали изобщо страхът е нещо рационално, дали когато се пазим от нещо, например от пипане на горещ котлон, това не е точно страх, а познаване на "горещото" - но без страх? И още - страхуващият се е най-лесно контролируем и манипулируем. Но за това не ми се пише.

Детските приказки, всеизвестно е, са носители на вечни, изпитани мъдрости. Защо в тях "съкровището" винаги се пази от някое страшно и ужасяващо чудовище, което изглежда непобедимо и непреодолимо, и само някой Юнак може да го победи, и да се добере до съкровището? Разбира се, Чудовищата пазят не само материални съкровища в детските приказки - в митове, предания и легенди охраняват всякакви други богатства, може би от мъдрост, знание и т.н. Напълно е възможно Чудовище да охранява достъпа и до нашата най-истинска, съкровена Същност. До Истинския Аз.

Казват: "най-сигурният начин да се преборим със страховете си, е да се изправим срещу тях". Може би е вярно. Не можеш да победиш страх, като се страхуваш. Явно е необходимо, освен да се страхуваш, да направиш и още нещо.

Врагът е обект, от който се страхуваме. Дали е случайно, че Христос казва да обичаме враговете си? Можеш ли да обичаш нещо, от което се страхуваш? И обикнеш ли го, врагът дали ще продължи да бъде враг?

Чудовища пазят съкровища и по друг начин - да си припомним "Хубавка и Чудовището" (Красавицата и Звяра при Дисни). Красавицата обиква Звяра, и той престава да бъде Звяр. Тя не знае, че под ужасяващата външност на Чудовището е скрит Принца. Просто го обиква. Появи ли се любовта, страхът изчезва. А дали всъщност страхът не е неосъзната и непроявена любов? Най-вероятно не е точно така, но в определени случаи, може би, е.

Но защо е необходимо най-ценните неща да бъдат пазени от Чудовища, които вдъхват парализиращ страх? Може би, защото най-ценните неща са предназначени за определени хора. За тези, за които е сигурно, че ще подходят към съкровището и ще го използват по възможно най-добрия за всички начин. Който се страхува, може би, не може да изпитва любов? А щом няма любов - как може да му се повери такова ценно съкровище? Пък било то и собственият му, Висш Аз? Може би да си смел е само синоним на това да изпитваш любов? Или, по друг начин, бидейки Смелост, ти си и Любов (или обратно - няма значение).

...

28.12.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Окото в Пирамидата

Едно лично йога-споделяне. По принцип не винаги съм склонна да споделям пряко лични изживявания, може би най-вече защото предпочитам да ги оставям за себе си, един вид - "аз си говоря сама, не за друго, а защото обичам да разговарям с интелигентен човек." Това, което ще надраскам тук обаче не е съвсем лично, може би е архетипно, общосъзнателно, универсално и т.н. Не е и нищо ново - това е нещо ужасяващо и очароващо древно, откривано и преоткривано кой знае колко пъти и в продължение на колко години, да не кажа - еони.

И така, в началото на йога-практиката си, най-неочаквано пред затворените ми очи се появи "Окото в Триъгълника". Имам в тиквата си огромно количество "образи", съчетани с немалко информация и заучени схеми, някои от които - приети за догми или за "единствената истина". Независимо от многото информация и големия процент ненужен багаж, по време на практиките си никак, ама никак не мислех нито за Окото, нито за Хор (Окото на Хор, или Окото в Пирамидата, както още е известно на някои места), нито за пирамиди, извънземни, ястреби, соколи, египтяни и т.н. Често се случва така - по време на практика изпадаш в някакво медитативно състояние и без дори да искаш, спираш мисловния поток, той изчезва. Да, твърди се, че това нещо е трудно и нелесно постигаемо. Така е, но Йога помага без усилия и напъване в тази област нещата да станат сякаш от самосебе си.

Окото в Триъгълника се появяваше много пъти. Аз някак, почти веднага, по естествен път се сетих, че това е т.нар. Трето око. Чак месеци след това реших да потърся из нета и да видя дали някои са споделили подобен опит. Така ми е по-интересно - първо да опитам нещата лично и "реално" и чак после да чета и търся чужди опитности. То и с повечето неща е така - ако само четеш за нещо, а не си го "опитал" пряко, не можеш да знаеш за какво става дума - нито можеш да схванеш какво е това гъби с масло, нито всякакви други неща. И чисто физически, и душевно, и духовно. Защото и гъбите с масло могат да бъдат духовно изживяване, без дори да са халюциногенни. ;)))

Учудих се, без да се учудвам - много хора твърдяха, че "са виждали" око в триъгълник, и че това било лично виждане на "третото око" - т.е. то самото виждало себе си. Това показвало, че е отворено и задействано. Аз нищо не твърдя в случая - пак повтарям, нещата е крайно необходимо да се преживеят лично.

Просто формата на толкова много образи, много от които приети за универсални и святи, е обща. Затова, може би, наистина е полезно, дори да нямаш още личен опит, да се вслушваш и вглеждаш в стигналите до нас древни образи, обявени за божествени. Може пък така да се задейства и тип "обратна връзка" - вместо сам "да викаш" образа, той да предизвика в тебе съответна "духовна реакция". Май по подобен начин действат мандали, икони и т.н.

...

28.12.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Астралната хОлиганка

Ако не сте във физично-социалния ми кръг, или във виртуалния такъв, и още по-или - в астрално-етерните ми квадратно-триъгълни спирали, най-вероятно не ме познавате, но, може би, и аз не ви познавам, макар да ви знам. В ранните си детски години, колчем се изтупах и накипрех, изглеждах страхотно, но някои момиченца още тогава ме усещаха, и въпреки красивия ми вид, ме наричаха "баба Яга на младини". И аз се радвах страшно много на това, защото те, без да искат, налучкваха истината - баба Яга далеч не е само страшната грозна бабичка от повечето приказки. Тя е едно страховито (не)същество, красиво, но страшно - без възраст, без точна форма, с много форми, видове и изгледи.

За съжаление, обитателите на повечето астрално-етерни слоеве вече ме познават доста добре - много трудно мога да ги заблудя коя съм. Защо искам да ги заблуждавам ли? Щото се кефя да си правя майтапи с тях. И, да, чат-пат да освобождавам някои обсебени и омагьосани добри хора, щото тия, астралните, не си поплюват с обсебването и щом видят някой отворен наивник - хоп! Омагьосват го! Затова бягат от мен - досущ като демони от Баба Яга. А когато някой те познава и го е страх от тебе - какви майтапи можеш да си правиш с него? Никакви, освен съвсем дебелашки. Затова в средите на астралниците ми викат Астралната хОлиганка. И вземат всякакви мерки за предпазване от моите попълзновения. То не са астрални муски, кръстове, пирамиди, гердани, звънци, пръчки, звукови и беззвукови заклинания и какво ли още не! Ама хОлиганката не може да се отблъсне с такива предмети, звуци и незвуци, дори и силно астрални и излъчващи опасни вълни, твърде неизвестни във физическите селения, но действащи и там. Защо действат и там ли? Щото освен чисто астралните демони, добри или лоши, има и напълно физически хора, които също са демони и много добре знаят как да въздействат на събратята си - на всички планове. Та в тази връзка - и доста хора избягват астралната ми компания или поне се стремят да го правят. Не че аз примирам за тяхната! Ама, в крайна сметка, и Баба Яга се нуждае от забавления. И много-много не се впечатлява от факта, че повечето обекти на тия забави никак не желаят да бъдат такива. Така де! То не може да става само това, което желаеш - особено ако е замесена и баба Яга.

И все пак, да разкажа как си правя някои от майтапите. Приемаме, че някоя Дама е луднала по някой Красавец. Той я върти на ... айде да не казвам на какво. Мислите, чувствата, и "всичко останало" на Дамата е заето с Красавеца. Но той е обигран демон на някои нива и знае как да генерира така наречената любов, без той да я ползва и да се опиянява от нея. Защо му е това ли? Дълга история, няма да описвам подробно, само ще кажа, че така събира Енергия, която му трябва за вършене на други работи. Но горката Дама си мисли, че това е "наистина Любов". И, малко преди да съсипе тотално живота си, Дамата сънува Красавеца. Тя си мисли, че сънува, де. А това не е сън, ясно е за всеки астралник. Красавецът също знае, че не е сън, и е взел крути мерки срещу бабоягова намеса. Ама баба ви Яга долита - точно в момента, когато Дамата се готви да експлодира. Това е важен момент! Стане ли експлозията, Красавецът ще канализира за свои си нужди енергията от взрива. А Дамата ще се обезенерги (има ли такава дума?) и после ще иска още и още взривове. Офф, така действат тия неща. Та, долита баба Яга и с боен вик цапва Красавеца с Метлата по Главата! Взривът е осуетен. Цялата акумулирана енергия от него се пропива в Дамата, обръща се и, досущ взривна пред-вълна, се втурва по антената и гръмва където трябва, т.е. Горе. Дамата се събужда! Пита се: "какво беше това!? някаква бабичка Го събори! бррр, той не е никакъв мъж! край!". Освобождение!

Красавецът подгонва баба Яга, т.е. мене, ама вече мандалото лопнало - баба ви Яга се превръща в пъргаво, плезещо се маймунче, което не може да бъде хванато ни астрално, ни физически, ни квантово, никак!

Подобни действия извършвам и с уж влюбените Господа. Само че там не събарям Красавицата с Метлата, а малко преди взрива налагам над Демонката моя най-отблъскващ вид - енергията пак се обръща, насочва се нагоре - и така! Господинът не се събужда, защото най-често Господата не "сънуват" тия неща, а ги предпочитат съвсем физически (те си мислят, че е само физически), но изведнъж осъзнава, че Красавицата вече не го привлича.

Няма как! Все от някого е редно да пропищи астрално-етерния орталък! Ако имате нужда от такива услуги - викайте ме! Нищо не вземам за тия работи, освен малко лично забавление! То и кой ли е луд да си плаща за освобождение от "любовта на живота си"! Ама и никой не е луд да вика баба ви Яга, за да му свърши тая услуга. Затова аз най-често си се натрапвам. Няма как!

...

27.12.2012г. Аеиа

Добави в Svejo

Когато Времето изчезне

Всеизвестно е, че всичките ни възприятия, усещания, виждания, настроения и т.н. се определят във физически (?) план от "мозъчната химия". Знае се също, че тя може да бъде променена, посредством вкарване на катализатори, които предизвикват по-големи или по-малки, отново естествени, производства на "определящите медиатори". Такова нещо, отново се знае, се предизвиква и с медитации и подобни техники, т.е. посредством намесата на Съзнанието, което, както някои твърдят, е всъщност Общо. Общият Универсален Метапрограмист.

И наистина е странно - как така "нещо си", може да ти помогне да видиш, че пространството тече, а не времето. Защото в много от случаите, попадайки под влияние на някои медиатори, времето изчезва, или един миг става вечност, а пространството започва да се разтича и да се превръща от едно в друго. Виждаш стол, който се разтапя, и се превръща в кокошка, която пък става квазар, а квазарът се разтича по небесния свод (или пода на спалнята), и се превръща в сърце. И така нататък. "Нормалното" състояние е да виждаш (?) само как тече времето, а пространството да си стои твърдо и стабилно пред очите ти. Дори да знаеш, че всички атоми трептят в луд въртеж, дори да си убеден, че атомите се състоят от милиарди субатомни частици, които също трептят и се въртят бясно - това не пречи пространството да е "стабилно", твърдо и неизменно. Е, с изключение на водата, огъня, въздуха и чат-пат земята - ама това не се брои. Тия неща просто си се движат, защото "така трябва".

Интересно е, че голям брой от веществата, които отключват виждането на вечното движение на пространството, и предизвикват спиране на времето, се съдържат в растения. Интересно е също, че растенията са същества, които сякаш са вечно живи - дори едно индивидуално да умре, то се е клонирало и живее в кой знае още колко индивиди. Клонирало се е по безполов път. Е, има и полово размножаване при тях, но то е просто опция - а всяко може да се самоклонира. (Непорочно Зачатие?) Да не говорим, че най-дълголетните същества на планетата ни също са растения - хилядолетници. Как ли един хилядолетен дъб вижда хората? Дали и той не възприема пространствено, вместо времево? Има и животни, които произвеждат психотропни вещества - например жаби. Те също са особени - изпадат в анабиоза (вид самадхи по йогийскому?), и има данни, че са намирани огромни живи жаби, поместени, незнайно как, в кухини в скали, откъдето не могат да излязат по никакъв нормален, физически начин. Но си живеят там и са си живи. Как ли се хранят? Най-вероятно с прана, оргон и подобни неща. С каквото се храним всички ние, но не го признаваме, защото "времето" не позволява - нито да го осъзнаем, нито да го усетим, нито да излезем от любимата "матрица". Доста хора правят паралел между понятията "време" и "дявол". Може би има защо?

Пространството тече, когато времето спре. А може би заедно си текат и не е нужно едното да спира, за да тръгне другото. Важното е да има повече "опции" на възприятие - така, най-малкото, се разширява кръгозорът, което никак не е малко.

...

И един пространствен образ от Кроулиевското Таро и в чест на току-що настъпилото зимно Слънцестоене и навлизането на Слънцето в Козирога.

21.12.2012г. Аеиа

Добави в Svejo