Магия за материализиране на блага

На Мартиники, за Съботата  :)

Фрейзър, може би, би я определил като чисто и просто „имитативна или хомеопатична магия”. С други думи – магьосникът използва закона на подобието и предизвиква всякакви последици като просто ги наподобява.

Тук обаче няма да се впускам в анализи и описания на магически практики. Който иска повече информация – да хвърли едно око на епохалния му труд „Златната клонка”. Или да се поинтересува от масово прокламираните в наше време „позитивно мислене”, „позитивно излъчване” и т.н.

Само ще споделя едно наблюдение, което днес за ен-ти път бе потвърдено от една талмудистка притча, която преди малко четях на бебето. Първо притчата:

Раби Ханина бен Доса живееше с жена си в голяма немотия. Те се хранеха само с рожкови. Жената на бен Доса винаги беше загрижена да прикрие немотията, за да не я узнае външният свят. Всеки петък запалваше фурната, за да мислят съседите, че тя приготвя обичайния хляб за събота.

Една злобна съседка се зае да открие тайната на жената на раби Ханина и без да почука, влезе ненадейно в кухнята, тъкмо когато фурната беше вече запалена. Бедната жена избяга от срама в съседната стая. Но се случи чудо: запалената фурна се изпълни с хлябове. Съседката остана посрамена.

– Донеси скоро една лопата! – извика тя на жената на раби Ханина.

– Именно за това отидох – отговори последната.

Та, излиза, че всичко, което правим, е от огромно значение. Ако постоянно мрънкаме и се оплакваме – винаги ще материализираме поводи и причини за това. Ако не сме кой знае колко добре – но даваме вид, че сме в цветущо положение – успехът неминуемо ще бъде принуден да дойде! Сетих се и за едни думи на Чарли Чаплин от „Моята автобиография” – цитирам неточно: дори когато ходех гладен по улиците и търсех как да се нахраня, аз се стремях да имам приличен външен вид и виждах себе си като най-великия актьор...

Този „закон” може би е забелязан от повечето хора. На почти всеки в детството се е случвало да излъже за нещо. Нещо ежедневно и материално. Например –много си мечтаеш да имаш някакъв предмет или животно, или каквото и да е, а не можеш. И тогава излъгваш другите деца, че имаш този предмет вкъщи. При мен поне такива лъжи винаги са се материалазирали – съвсем неочаквано! И още като дете забелязах, че това е някаква закономерност. И започнах да внимавам в тази насока.:)))

Да, няма да пиша повече по темата, мисля, че е ясно какво искам да кажа. А то е: лъжата много често се превръща в истина. Нужно е само да знаем да лъжем! И да подбираме правилно лъжите си. И едно уточнение - тук не разглеждам лъжата като действието, споменато в Десетте Божи заповеди: не лъжи! Тази „лъжа” е нещо съвсем друго. Нея никоя религия не би я разглеждала като грях...Тази „лъжа” твори – реалности, предмети, нещица. Може би по същия начин Бог е сътворил и Хората – затова казват, че всичко е Илюзия. Илюзия – но сътворена и творяща от своя страна. За справка – жената на раби Ханина...:)))

 ...

Добави в Svejo