Някога, много, много отдавна, всичко тънело в непрогледна тъмнина. Нито Слънцето, нито звездите светели - светлина нямало никъде и отникъде. Жителите на Слънцето и на Земята живеели в постоянен страх, хаос и мрак. Животът им бил непоносим и тъмен. Преди време се били опитвали да се борят с мрака, но той винаги побеждавал..
Това тежко състояние траяло до момента, когато при тях дошъл бог Буда. Той им казал:
- Не се борете срещу тъмнината! Безсмислено е! Достатъчно е всеки да запали своята малка свещичка, и тъмнината ще се отдръпне!
Чули слънчевите хора този простичък съвет, послушали го. Запалил всеки своята малка свещичка. И Слънцето огряло всичко наоколо...
Съветът на Буда бил чут и от земните хора. Видели те как Слънцето светнало и как осветило и тяхната Земя. Решили и те да последват съвета на бога. Но били различни от слънчевите жители. Вместо всеки да гледа и да се грижи за своята свещичка, земните хора се вторачвали в свещта на съседа, на приятеля, на ближния. И ако неговата свещичка се окажела по-светла, по-красива или по-голяма - това будело страшна завист в сърцето на земния човек. Той мигом забравял за своята свещичка и започвал да мисли как да угаси чуждата, за да не засенчва тя неговата. Засенчване нямало, защото светлината не може да засенчи светлина, но очите на завистта го виждат навсякъде. То това е и значението на думата "завист" - виждаш несъществуващи неща. Така започнали люти борби на Земята, тежки войни. Никой не можел да запали своята свещичка, без да бъде подложен на гонения и дори - на унищожение. И Земята си останала черна.
...
Все пак, светлината от свещичките на Слънчевите хора огрява черната Земя, и тя дава Живот. И животът на всеки земен човек е наполовина светъл и наполовина тъмен - редуват се ден и нощ. Ако не бяха Слънчевите хора, животът на Земните още да е тъмнина...
...
...
15.01.2014г. Соня Петрова - АЕИА
Съвременна приказка :))
ОтговорИзтриване;)))
Изтриване