Много хора - мнозинството - държат на това, че "СА РАЗЛИЧНИ". Ако, не дай Боже, се пошегуваш с тяхното "различие" или се опиташ да намериш нещо общо между себе си и тях - може да те нападнат и обявят за нахален глупак - най-малко!
А всъщност, в кръга на майтапа, но не само, когато мнозинството е "различно", то значи, че то реално е "еднакво". Еднакви в своята различност. Тези, които не претендират за "различност" - те всъщност са различните.
Не съм против така нареченото "его". То е нашата "личност" в този Свят, за разлика от "същността" ни, която е извечната ни част (делението е условно, езикът просто го изисква). Най-общо - личността се мени, същността - не.
Човек, който пребивава в своята същност, се усеща, съвсем реално, като ЕДНО С ВСЕЛЕНАТА. И конкретно - с ближните, с мравките, със стихиите, и т.н. Не се усеща различен нито от себеподобните си, нито от "вселената".
Човек, пребиваващ основно в своето Его, т.е. в конкретната си личност (маска) - той тръби, "ЧЕ Е РАЗЛИЧЕН", и се бори със зъби и нокти да не изпусне това си "качество".
Радвам се, че засега личните ми клетки не се усещат като различни от мене! Защото може и това да стане. Вероятно всяка моя клетка има усещане за своята личност, но живее и със същността си - т.е. клетките ми, всички заедно, се чувстват и СА едно цяло, НЕДЕЛИМО.
Отново леко на шега, ако един човек, претендиращ за "различност", остане напълно сам на планетата - без други хора, без абсолютно никакви растения, бактерии, животни, въздух и вода - ако остане само той и земята - ами... Няма да го бъде! Тази представа, според мен, много лесно, бързо и качествено демонстрира "единството на всичко".
И, да! Клетките, които ме изграждат, е добре да са различни помежду си. Иначе ще бъда просто една "тъкан". А различието прави единството, ще знаете!
...
08.05.2014г. Соня Петрова - Аеиа
Няма коментари:
Публикуване на коментар