Макар да не гледам филми от години - не само защото не ми се гледат, а и просто защото нямам физическата възможност да го правя - имам малко дете, което спи по-малко то мене, и съответно не ми позволява да гледам филми за възрастни. Ха ха!
Въпреки това, вчера получих ясното усещане, че далеч не винаги и не на всички ни стиска постоянно да играем главната роля във филма на собствения си живот.
Е, да, главни герои има и в книгите, и в театралните постановки, не само във филмите. Но първото ми усещане беше за филм - затова и изказвам мисълта си като за филм. И паралелизирам (не парализирам!) живота с филм.
Ето я основната ми "мъдрост" в тази връзка:
Не винаги имаме дупе да бъдем главният герой във филма на собствения си живот. От това следват повечето ни страдания и неудовлетворености.
...
Сценаристи и режисьори биваме винаги. Дори да не го осъзнаваме, дори да мислим, че сме подчинени на сляпата съдба, на бог или кой знае още на какво, моето усещане не се различава от римското "всеки е майстор на своята съдба/щастие". Ролята на главния герой е препъни-камъкът, който ни пречи на пълното щастие. Защото наше право е, бидейки сценаристи и режисьори, ние да раздаваме и определяме ролите. И често поставяме себе си във второстепенна, поддържаща, а дори и статиска роля! Щото така е по-лесно. Или не се ценим достатъчно и преценяваме, че друг би трябвало да играе главната роля във филма на нашия собствен живот... Причините защо става така са неизброими. И е безсмислено да ги търсим - основното е да осъзнаем - "аз или някой друг изпълнява главната роля във филма на живота ми в настоящия момент."
...
И едно малко пролетно-лирично отклонение - за Съзнанието, което твори Реалността; за неговата вечна игра и за това как ти доставя всичко, което си пожелаеш, макар и не винаги във формата, която си си представял. Една реална случка с мен, вчера:
Поради пролетното време получих неистово желание да хапна прясна, зелена коприва. Разбира се, нямах възможността да отида и да си набера - съответно и хапването се отлагаше за неизвестен период. Но пък долетя при мен една пеперуда, ето я на снимката - по-долу. Този вид ми е един от любимите, но така и досега не бях запомнила името му. Проверих в Нета - оказа се, че това е КОПРИВНА ПЕПЕРУДА! Ларвите й се хранят основно с коприва, основно по копривата и какавидират. Желанието ми беше за коприва - и Съзнанието ми изпрати една копривна пеперуда!
Едно от латинските й имена е Aglais, което идва от най-младата от Трите Грации - Аглая, Сияйната. В митовете за харитите (или грациите, лат.) е отбелязана тяхната връзка с природата, но те не се приемат като част от нея, а по-скоро като радостта, която тя носи на всичко живо. Освен това харитите са свързани и с труда и художествените занаяти и с тази си функция са близки на Аполон.
Нямаше как да не видя тази пеперуда и като Аглая, облякла своята всепокриваща рокля от зеленина и цветя, а Зеленото е и Живот. Ето я и Аглая-Пеперудата по-долу на картинката.
Такива ми ти работи стават, когато Съзнанието се заиграе. ОТ нас се иска просто да видим Връзката, а връзка винаги има... Светът е цялостен, все пак.
...
...
...
13.03.2014г. Соня Петрова - Аеиа
Ех, колко навреме..тъкмо да си изплача мъката и потвърдя твърдението за Връзката. Вчера се замислих за баща си, нещо ми залипсва, че тия дни съм заета, но не задържах дълго вниманието си на тази мисъл. И хоп - днес се оказа, че съм му забравила рожденния ден вчера. Да бях послушала съзнанието...ама не. Добре, че тате не ми се разсърди :- І
ОтговорИзтриване!!!!!
ОтговорИзтриванеТакива са истинските Татковци, поклон!
Благодаря ти и аз за това споделяне, Кайти! И за мен е навреме и е чудесна демонстрация за това как работи "интуицията" и как Съзнанието насочва Вниманието ни.
Абсолютно! Интуицията работи и крещи, а аз все съм глуха.Как не се научих да я чувам....
ИзтриванеСпоред мен я чуваш :))) Просто още не я слушаш :)))) (както и аз, де)
Изтриване