В потайна, светеща Дъбрава
извърших чуден ритуал.
И еликсир срещу забрава
получих, махайки с воал -
отдавна долетял при мене,
но изоставен в древен скрин,
забравен за незнайно време,
но чакащ знак един.
...
Потаен жител на Гората,
подаде този Знак.
Воалът в миг Крила размята –
при мене долетя
във чудната дъбрава горска,
там нейде в тъмен лес,
далече от гълчава хорска –
и „утре” стана „днес”.
...
Тоз еликсир срещу забрава
поръсих над Света.
Летях в Небесната морава,
и пеех Песента
за Коня чуден, с форма странна
на пухче от глухарче,
на спора от потайна гъба,
на птиче-коприварче.
...
Мени си формите,
но често в Гората се явява,
и който го познае, може
със него да развява
блестящата си, красна грива,
обемаща Всемира;
да помни, пее и възпява,
и „Аз-А” да намира.
...
Допълнение: противно на общоприетото мнение, че растенията са в голямата си част неподвижни и инертни, пленени от земята, всъщност те са едни от най-подвижните. Защото се размножават летейки – из въздуха. Просто не винаги можем да видим „дървото” или „тревичката” глобално, холистично, многомерно – защото дървото е и семе, което лети... Лети самостоятелно или с някоя птица. Дървото е и прашец, който също лети. Воал от Прашец. Затова и в много шамански традиции се използват растения – хората с тях могат да летят... Защото ние, Хората, сме същност основно Водни. Растенията са и Въздушни...
...
...
01.03.2014г. Соня Петрова - АЕИА
Няма коментари:
Публикуване на коментар