Ние, хората, сме различни видове. Да, това всеки го знае. Някои дори знаят, че не е възможно двама души да живеят в една и съща реалност. Незнаещите предното, постоянно се стремят да вкарат всички в своята си реалност и, ако не успеят, мислят, че "другореалниците" са луди или нереалистично възприемащи околната среда.
Ех, отклоних се, но и това отклонение в случая се отнася към видовете хора - така че, не е съвсем кривване от правия път.
Днес ще пиша за двата вида, които:
а.) харесват усмивките;
б.) не харесват усмивките;
И по-специално - за б.).
Моля, долунаписаното да не се приема насериозно, то е просто една моя фантазия, на която и аз не вярвам. Казвам го това, защото ми се е случвало да пиша измишльотини за нови конспирации и подобни неща, и някои читатели ги вземат за самата истина. Та трябва да им се обяснявам. Други пък се чудят дали не съм луда. Да си се чудят! В крайна сметка, способността да изпитваш учудване е Дар Божий... И е висша чест за всеки, ако може да го предизвика в някой от ближните си.
...
Когато Бог решил да сътворява човека, викнал на съвет всичките си досегашни творения - искал да покаже уважение към тях, пък и да ги подтикне към творчество. Защото те основно се радвали на сътворения от Бога свят, и малко били позабравили този си аспект - творческия.
Дошли буболечките, червеите, раците, рибите, водораслите, дърветата, тревите, цветята, гъбите, бактериите, вирусите, прионите, земноводните, влечугите, минералите, членестоногите, птиците, животните, и още някои - но няма да изброяваме всички, защото мястото няма да стигне.
Започнали дебатите. Установило се, че би било най-добре човекът да е със структурата на бозайник. Но всички други се разсърдили - повече или по-малко. Чувствали, че не е честно Бог да създаде "венеца на творението" си само по бозайнически шаблон.
Чудил се Бог, чудил се как да постъпи, за да не останат с лошо чувство не-бозайниците. Една от разликите, които виждал между бозайници и небозайници, била тази, че бозайниците се плашели, ако друго същество им покажело зъбите си. Някои, разбира се, не се плашели, но пък се настройвали нападателно, спрямо зъбещия се. А всички небозайници нямали отношение към озъбването или показването на зъбите. Помислил малко Бог, разбира се, по Божествен начин, който няма нищо общо с човешкия, и решил:
Половината от хората ще се плашат или ще нападат, като видят показани зъби. Другата половина - няма да се плашат или нападат, а ще им харесва.
Творенията, обаче, отново не били доволни. Искали още промени.
Но, все пак Бог не желаел да му се налагат чак до такава степен, затова отсякъл:
- Добре! Озъбването при човека всъщност няма да е знак за агресия, както е при животните! Обратното! То ще е показател за добри намерения и откритост. Но, както вече решихме, някои хора ще възприемат усмивките като животни.
...
Други - като Дъбове например....
...
29.01.2014г. Соня Петрова - Аеиа
Бог е показал логика в избора си :) Не съм виждала озъбена буболечка :)))
ОтговорИзтриване:)))) :Р
ИзтриванеОтдавна съм забелязала, че някои хора се радват на усмивките на другите, а някои - не ги харесват и усмивките ги смущават. Чудех се от какво ли зависи това. Възможно е и да имаме различно проявена генетична памет - смущаващите се помнят съзнателно бозайническото си минало; несмущаващите се - своето "дървесно" минало, или миналото си на буболечка! :))))
:) А може пък,хората който нямат зъби да не харесват хората със зъби и да не разбират защо ли пък тези толкова се зъбят:):):):):)})) Май много оплетох зъбите,но въпреки че моите зъби не са като за реклама на паста,обичам да си ги показвам и да се смея(нищо че в последно време попадам на беззъби).............:):):):):)накара ме да се смея!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти! И се радвам! :)))) Няма лошо и в беззъбите - таман няма да хапят! :)))) Поздрави, Додекаедър!
Изтриване