неделя, 9 юни 2013 г.

Песен за Третото око


Легендата за Камъка вълшебен,

от векове известна в този Свят,

витае скрито в множество Вселени,

в отрязък времеви, свръхнепознат -

обхващащ цялостно пространства, мисли,

съзнания, любови и мечти,

владеещ бързокрилите ни смисли,

тунели звездографски и следи.

Звън от камбана, кукувица вечер,

петел във полунощ,

врабче, омар,

русалка във води соленогрешни,

от захарна тръстика сол и блян -

това е Камъкът,

от някои наричан граал,

от други - гем

тъй философски бавно сричан,

а Мъдростта го пее в ноти

ката ден.

Но само с ноти Чинтамани е невидим,

Той не е знак, но знаците завчас

в Реалности тъй видими облича,

в безнотни песни,

в полети, в захлас...

В единно Единение, което

поражда всичките Числа,

защото без Едно - и Двете

не могат да се проявят в Света.

...

Не е легенда, знае се отдавна,

че вечно съществува този Чип,

божествено-природен, тайнствен, ясен,

в блестящи черепи-сандъци

скрит.

Но от Кого?

И за Кого?

Негласно

живее Той,

безкрайно гласовит.

И търсят го -

в Пространства и Вселени,

във Времена, наклони, кванти, дим,

във знаци и вселенски уравнения,

във пещери, води и огън син.

А Той е Тук,

и Там,

и често дреме...

Веднъж събуден -

Той не ще заспи.

...

09.06.2013г. Аеиа

Няма коментари:

Публикуване на коментар