ОМ на Възприятието

ОМ, ОМ, ОМ навсякъде. Тик-так за време, так-тик за пространство, ом-бом за електричество...

Георг Симон Ом (Georg Simon Ohm), ученият, открил Закона на Ом; мерната единица за електрично съпротивление ОМ, обозначавана с Омега (Ω) и приела името на откривателя Ом; най-силната СРИЧКА, чието правилно звучене може да отвори "третото око" и да стори куп други "бели"...

Тия "омове" не са случайни. Интересно е, че Георг Симон Ом, освен другото, е доказал, че сложните звуци, които се възприемат от ухото, се разлагат на прости. Пак звуци! Със звук можеш да счупиш чаша (за късмет), може и стена да бутнеш, а защо не - и да вдигнеш. Звуците, които "простото ухо" чува, когато слуша "звука на тишината", наподобяват звука, който чуваме, когато долепим ухо до раковина, или чаша. А той, от своя страна, е звукът на Прибоя. Море! Океан! Звук! ОООМММ! АААУУУМММ! ОМ!

Хората, макар да се влияят от звуци, са по-скоро "визуален" вид. Разбира се, при определени условия възникват синестезии - можеш да виждаш звука и да чуваш образа, най-грубо казано. Това дали доказва, че рецепторните органи са създадени просто за улеснение, но далеч не са единствените, които могат да предадат на "центъра" информация за "Океана на реалността"?

Йогите твърдят, че "звукът на тишината", този "океански прибой", всъщност е звук, показващ, че третото ти око работи. И този звук не бива да се бърка със звука от кръвообращението, от високо кръвно, от мениеров синдром, от шум в ушите и пр. Всъщност, той може да прилича и на тия неща, особено на циркулацията на кръвта, но почти никой не би го сбъркал, ако го долови. Кръвта, в крайна сметка, може би е част от всеобщия Океан. Шум в ушите - много хора страдат от него, и много често не е ясно какви са причините и откъде идва този шум. Лечение най-често няма. Отвреме-навреме се изкушавам да мисля, че неизясненият шум в ушите е "шумът на тишината" - просто официалната наука е пропуснала да го отбележи в учебниците си - ерго - той не съществува. Още по-ерго - не може да се установи откъде идва ... но и не може да се заглуши. Е, ако пациентът се подложи на хипноза, възможно е и да спре да го чува за известно време. Майтап, разбира се! Но само донякъде - оттам насетне - колко ли неща се пропускат, заради определени хипнози, които възприемаме като "нехипнози", а просто за "нормална реалност"?

Феноменът "далечно чуване" или "ясночуване". Не се говори много за него, може би защото сме основно "виждащ" вид, и затова сме центрирани в "ясновидството" и в частност "далечното виждане". Можеш да виждаш надалеч във времето, в пространството, или и в "двете заедно". Представям си и феномен "далечно пипане". Никъде не съм срещала такова нещо, нищо че основното "кредо" на човека е "око да види, ръка да пипне" - ръката винаги е в пета глуха. Макар да е основен инструмент за развитие, и да се ползва с тази цел повсеместно, когато стане дума за осезание - "ни дума, ни вопъл, ни стон" в полята на съзнанието. А що се отнася до чуването, на Земята има същества, които виждат основно с чуване - делфини, китове и прилепи...

...

Имаше един йогин. Той не използваше съчетанието "електромагнитни полета". Наричаше ги "електромагнитни поля". Никой не обръщаше внимание на тия негови "поля", мислеха, че просто се майтапи. Приемаха за шега и твърдението му, че планетата Земя играе ролята на часовник за едни други жители на Вселената...

...

17.06.2013г. Аеиа

...

Добави в Svejo