Спекулацийки с Ляво-въртящия ни Свят

Човешкият организъм, условно, може да се представи като Кръст. Между ляво и дясно. Защо ли е така? Дали мозъкът, който, погледнат отгоре, прилича на задник, не е решил да ни се подиграе за пореден път? Или просто иска нещо да подскаже? Но нека първо обясня защо „кръст”. Защото отдавна е известно, че дясната мозъчна половина всъщност движи лявата телесна половина. И обратно. Това си е кръст отвсякъде. Кръст, който се присмива на всички отколешни твърдения, прокламиращи, че „Доброто” е Дясно, а „Злото” – Ляво.

Няма смисъл да описвам историята на тези вярвания и убедености – в нета има достатъчно информация по този въпрос. По-долу давам линкове към местата, от които съм цитирала или превела някои по-долни пасажи. Само един кратък илъстриращ пример – в източната традиция „нещата” се делят, условно, на Йога и Тантра. Йога се нарича още „Път на дясната ръка”. Тантра – „Път на Лявата”. Явно човекът, който ги е измислял тия разграничения, е ходил на ръце, и то само на една ръка. Абе, Майстор! Нямам какво да добавя. (Майтап, де!)

И мозъкът ни, този задник, гледащ към Небето, с който претендираме, че мислим и който твърдим, че ни е най-ценната част, двигателят на всичко – точно този мозък, се е обърнал наобратно на тялото. Което в тялото е дясно, в него е ляво. И обратно. Кръст!

По време на една медитация на течение видях английските думи “word” и “world”. Дума и Свят. Нашият свят (подчертавам, това е спекулация!) в голям свой процент е построен от словото, от думите. Повечето хора мислят, възприемат и живеят с думи, със слово, с език. Това, разбира се, в стандартното състояние на съзнанието, не говоря тук за особени състояния на същото това съзнание. Те са известни, но трудно достижими – когато „съзнанието” се освободи от езика, условно казано, тогава, може би, навлиза в йогийското „самадхи”, или физичното „сингулярност” – тогава човек може да мисли, без да мисли – т.е. без да е обвързан с езика. Но това отклонение не е съвсем по темата.

Пак се връщам на “word” и “world”. И моето съзнание, пребиваващо твърде далеч от самадхи, моментално е готово да спекулира. Ето – вижда се каква е разликата между двете думи-понятия. Само едно “L”! Нашият свят, построен от думи, е Ляв! Ами да! Знае се, че белтъците (протеините) са съставени от аминокиселини. Аминокиселините са „тухличките на живота”. И тези аминокиселини, в своята масовост са – о, ужасТ! – леви. Ляво-въртящи!

Преди да скоча на аминокиселините, ще цитирам нещо, илюстриращо най-общо поверието, че лявото е нещо зло, злокобно, а дясното – добро, право, правдиво.

Първи цитат:

„От друга страна gauche (означаващо “ляв” на съвременен френски) е отглаголно прилагателно от gauchir. За пръв път употребата на този глагол е засвидетелствана през 1130 г., а интересното е, че тогава глаголът guenchir (произлизащ от старогерманската форма wenkjan) е означавал буквално “отклонявам се”, “криввам”. За разлика от това прилагателното droit означава на съвременен френски както “десен” така и “прав”, защото етимологически е свързано с латинското directum. Всичко това означава само едно: “на дясно” минава “най-правият път” водещ към Бог или по-скоро единственият “прав път” водещ към спасението, докато “отклоняването от правия път” по уникален начин е намерило място във френската дума за “ляв”, тъй като лявото пространство от незапомнени времена е свързвано с греха и силите на злото. Всъщност, то продължава да поражда такива асоциации и до ден днешен, за което свидетелстват много устойчиви словосъчетания в редица езици: фр. se lever du pied gauche “събуждам се в лошо настроение”, ит. presagio sinistro “мрачно предзнаменование”, бг. дясната ръка съм на някого.”

Копиран от: тук

(струва си да се види цялата статия!)

Втори цитат, мой превод:

„Карта” на аминокиселините.

Аминокиселините са органични съединения, което означава, че те съдържат въглерод и водород, свързани помежду си. В добавка към тези два елемента, те включват и азот, кислород, и, в някои случаи, сяра. Базисната структура на аминокиселинната молекула се състои от въглероден атом, свързан с амино-група (-NH2), карбоксилна група (-COOH), водороден атом, и четвърта група, която се различава при различните аминокиселини и често е наричана R-група или странична верига. R-групата, която може да варира в широк диапазон, определя всъщност разликите в химичните свойства на отделните аминокиселини.

Това обяснение звучи малко технически и изисква човек да има определена основа от знания по химия, затова, с цел избягване на затруднения с разбирането, ще го обясним и по друг начин. Представете си, че молекулата на аминокиселината е лице на компас с въглероден атом в центъра. От центъра към четирите посоки на компаса излизат линии, които представляват химичните връзки на централния въглерод с други атоми или групи от атоми. Тези посоки се базират на моделите, които се използват за представяне на аминокиселинната молекула, така че север, юг, изток и запад, по начина, по който са използвани в следващата илюстрация, са просто думи, които правят молекулата по-лесна за визуализиране.

На юг от въглеродния атом (С) е водородният атом (Н), който, както и другите атоми или групи от атоми, е свързан с въглеродния център посредством химична връзка. На север от въглеродния център и това, което е известно като амино-група (-NH2). Тирето в началото означава, че такива групи обикновено не стоят сами, а нормално са свързани с друг атом или група. На изток от центъра е карбоксилната група, представяна като –СООН. В амино-групата два водородни атома са свързани един с друг и след това, двата заедно, с азота; докато карбоксилната група има два разделени от въглерода и азота кислородни атома – по тази причина кислородът в карбоксилната група не се представя като O2, а като ОО.

Накрая, на запад е R-групата, която варира в широк диапазон при различните аминокиселини. Това може да се представи по следния начин, съотнесено с английския език: другите части на аминокиселината заедно формират една стандартна наставка (суфикс) в английския – например наставката –tion. Пред тази наставка могат да бъдат прикачвани всички видове думи, произлизащи от коренни думи, като educate или satisfy, или revolt, така че да се получаи: education, satisfaction, или revolution. Многообразието на думите, прикачвани пред наставката е крайно голямо, докато наставката, образно опашката –tion, е единична и постоянна формация. По този начин въглеродът, водородът, амино-групата и карбоксилната група в аминокиселината са повече или по-малко константни – т.е. постоянни като наставката.

(мои думи – абе, вижда се ясно, че езикът, за който никой не знае откъде се е пръкнал, кой го е създал и как се е наложил, всъщност не се различава много от аминокиселините – по структура и правила, де.)

Всичките аминокиселини в човешкото тяло, с изключение на глицина, са или дясно-, или ляво-въртящи версии на една и съща молекула, което означава, че местата на карбоксилната и на R-групата са съответно разменени в ляво- и дясно-въртящата версия.

Друг начин за илюстриране на ляво- и дясно-въртенето, което на английски е left-hand и right-hand (!), е че левите, отбелязвани с едно голямо L- пред името на съединението, въртят равнината на плоско поляризирана светлина наляво). А десните, отбелязвани с голямо D- пред името на аминокиселината, въртят равнината на плоско поляризираната светлина надясно.

Интересно е, че почти всички аминокиселини, наблюдавани в природата, са ляво-въртящи версии на молекулите, или L-форми. (По тази причина моделът, който описваме е всъщност ляво-въртящ модел, тъй като разликата между „ляв” и „десен” – която включва в себе си посоката, в която се поляризира светлината – е твърде сложна, за да се дискутира тук).

(Мои думи – да, няма какво да се добави, лявото и дясното поляризират светлината по различен начин в равнината – всеки може да си направи изводи – от чисто битови, през обществени, политически, та до религиозно-мистични! И това „само” от едни, определящи живота вещества – аминокиселините!).

Дясно-въртящите версии (D-формите) не се срещат в белтъците на високоорганизираните организми, но присъстват в някои низши форми на живот – например в клетъчната стена на бактериите.

(Мои думи – ах, пак тези Бактерии! Да не излезе, че те, които и без това определят Живота – защото без тях живот не би просъществувал и секунда – са всъщност така нареченото Добро!? Ха ха! Само те са „носители на Дясното?!).

Д-форми има и в някои антибиотици, между които – стрептомицин, актиномицин, бацитрацин и тетрациклин. Тези антибиотици, някои от които са много добре познати на широката публика, могат да убиват бактериални клетки чрез свързване с белтъчни формации на бактериите, формации, отговорни за поддържането на живота и възпроизводството.

Край на цитата.

Линк: тук

(Пак мои думи – хах! Спекулирам и това си е! Бактериите, които са носители на „дясното”, т.е. възприетото условно за „Добро”, могат да бъдат унищожени единствено чрез „дясно”, т.е. отново чрез „Добро”! Подобното лекува подобно? Хомеопатия, нали? И лек привкус на Надежда, гласяща, че Доброто може да бъде победено единствено от Добро. Което какво значи? Че е непобедимо. Да, ама нашият свят основно е Ляв. Тоест, ако се придържаме към ограничаващата догма, че „Лявото” е „Зло”, значи в консенсусния ни свят владее основно Злото. С какво се унищожават L-формите (левите)? Дали отново с L-форми? Трябва да се провери. Все се надявам да се окаже, че тук действа вече алопатията – т.е. лекуване с различното – още по-тоест – че в случая само десни форми могат „да победят” левите. Иска ми се, спекулирайки, да докажа по този начин правдивостта на завета на Христос: не отвръщайте на злото със зло! Защото злото, победено със зло, остава пак зло – по същия начин, както доброто, победено от добро, отново е победа на доброто. Нещо много задобрях! Спирам!)

…

02.04.2013г. Аеиа

Добави в Svejo