Бълхата може да скача 18 хиляди пъти по-високо от собствения си ръст. А по колко пъти на ден прави тия скокове - това нито Гинес, нито някой друг е установил. Бълхата е невероятно издръжливо и спортно създание! Не е расистка, обича всички топлокръвни. Изобщо - тя е нещо като еталон за обичащо същество. Същество, което не мрази, не завижда, само малко пие кръв, но това може да се приеме за кръвопускане - преди време то е било основен лечебен метод, при това - помагащ. Бълхата, обаче, почти никой не я обича. Освен други бълхи, може би.
А тя е толкова интересно Божие създание. С нейната способност да скача толкова високо си е направо символ на неограничени възможности. Но повечето същества, дори и свещените Кучета, нямат очи да видят "Божието послание чрез Бълхата". Възможно ли е Бог да ни праща послание-пример чрез нея? А ние да го приемаме не като послание, а вторачени в гадните ухапвания и сърбежи, да псуваме пряко бълхата, да я мразим и гоним по цели нощи, само и само да я сплескаме между ноктите си? Бог често се шегува с нас. И ние, приемайки себе си твърде насериозно, гоним ли гоним бълхи, и покрай тая а-а-любовна гонитба, не виждаме "посланието"...
Прието е, че човек не може да скочи на височина 18 хиляди по ръста си. Прието е за истина и това, че човек не може да разговаря с животни и прочие фауна, пък и флора.
Обаче може. Всеизвестно е, че когато си убеден, че нещо не може да стане или да правиш - ти наистина не можеш. Например - убеден си, че не можеш да свириш на пиано - и нито пробваш, нито изобщо се докосваш до пианото - е, наистина никога няма да можеш да свириш на него. Такъв е "принципът", може би.
Някои обаче знаят, че Съзнанието е безгранично и че имаме честта да участваме активно в Него. Да сме Него. И бълхите, и хората са Съзнание.
...
Веднъж една Бълха взе ЛСД и поиска да бъде човек, да види какво е да не можеш да надскочиш 18 хиляди пъти ръста си с един скок. Друга постигна същата "опитност" с йога. Трета бълха усети тази Нютонова невъзможност посредством песен - тя обичаше да пее, а всеизвестно е, че като пеем Съзнанието ни се разширява и може да постигне чудеса - и в личен, и в по-общ план.
...
Друг път един човешки магьосник - шаман на едно племе - успя да внуши на всичките битуващи с племето бълхи, че всъщност са хора. Той умееше да играе с "частното" Съзнание. Което само показва колко силно, гъвкаво и многообразно нещо е Съзнанието - щом може да се управлява и щом има сметка да се прави това - ами да! То и само То дава Власт - не го ли управляваш - Власт над Другите не можеш да имаш. Велик бе този магьосник! Така омагьоса бълхите да си мислят, че са хора, че дори и самите хора бяха убедени, че това не са бълхи, а хора, като тях. Обаче измежду бълхите имаше една, която бе нещо като бълха-магьосник. Тя, пребивавайки в човешка илюзия, някак успя да осъзнае, че може да надскочи 18 хиляди пъти ръста си. И скочи. Видяха го това другите бълхи и хора - и скочиха и те.
Истинските хора, извършвайки този акт, освен че се извисиха много над "нормалното", видяха и "посланието". И отново стигнаха до всеизвестната максима - понякога, за да видиш, разбереш, усетиш, чуеш, сдобиеш нещо - първо трябва да скочиш!
...
01.04.2013 г. Аеиа
Никога да не отричаме неумения, пък не се знае кой какво може да извърши :))
ОтговорИзтриванеИ ти ме успокои,излиза, че ако аз понякога хапя или карам някого да се чеше,то той има шанс да осъзнае,че нямам лоши намерения :)))) Просто съм бълха хихихи
Хахахах, Кайти, ама и ти си го казала яко - да не отричаме неумения. :))) А за осъзнаването на хапания - има шанс, определено, ама май повечето рядко осъзнаваме, че имаме шанс да осъзнаем. Говоря за себе си най-вече, макар че и аз понякога съм бълха. :))))))
ИзтриванеВинаги, когато скочиш, виждаш, разбираш, усещаш и чуваш, че и сдобиваш нещо.Може да е хепатит С, манталитет на кочияш, или увереност, че никой скок не е смъртен. Лошото е, че скока няма равно по сила и смисъл и обратно по знак противодействие, т.е. след него няма връщане. Сега намери и проучи формулата на Файгенбаум. Скокът е точката в която графиката зацикля, слид което поемаш за винаги по едно от двете разклонения и стигаш до новото зацикляне. Но веднъж направен изборът не търпи корекции.
ОтговорИзтриванеИначе казано, трябва много да мразиш статуквото, за да се решиш да направиш скок завинаги, пренебрегвайки всички останали възможности за скок в друга посока. Ще скочиш и ще видиш, но онова, което ще остане долу, ще се превърне в невидимо :)
Прочее всеки скок на бълхата е самоубииство, имайки предвид, че може да "кацне" на тиква :)
И вероятността това да се случи е 99,999%.
Какво да кажа, само фактът, че можеш да мислиш в категория "завинаги", ме кара да ти се възхищавам! :) Пък и "бълхата", и "скокът" е добре да се разбират и пряко, и преносно - ама кой както може. Предполагам, и квантите се самоубиват, когато направят квантов скок? ;)
ИзтриванеАз за това не правя нищо. Така си запазвам за винаги възможността да правя всичко :)
ОтговорИзтриванеДали пък не осъзнаваш, че все пак правиш нещо, макар да си мислиш, че не правиш - ако се състоиш от клетки, в тях протичат милиони процеси всяка секунда - тия процеси си също ти! ;) Всеки един процес е нещо като скок - "завинаги" :)))) И са необозрими и невъобразими - ама ги правиш ;)
Изтриване