С благодарност към Диана.
Някои учения, обявени за еретични, твърдят, че София - Мъдростта била една от ЕдиноСъщностите на Бога, неотделима част от Единната Троица. По някакви причини, обаче, била скрита и заключена зад неразбиваеми врати и катинари. В съвременната християнска традиция София е майка на Вяра, Надежда и Любов.
За мен техният празник е много важен, близък и скъп. Не само, защото ми се води имен ден, макар да не го празнувам - една от интерпретациите на името Соня е, че е съкратена форма на София, а и аз съм кръстена на баба си, Софка.
И ми хрумна нещо като приказка - не знам дали е описано някъде като притча, легенда или предание, свързани със София, Вяра, Надежда и Любов.
Ето я историйката:
Когато София - Мъдростта се оттеглила от света и станала недостъпна за простосмъртните, тя все пак оставила една вратичка, посредством която всеки да може да се свърже отново с нея, т.е. да пребивава в Мъдростта. Или Единния Разум?
Разделила се на три същности, Три Дара, наречени Вяра, Надежда и Любов, които се разхождали свободно между хората и всичките лишени от Мъдрост създания. Всеки, който успеел да обедини тия три дара в себе си, съумявал да постигне Мъдростта - София.
...
11.01.2013г. Аеиа
Вече знаем как да станем мъдри :)
ОтговорИзтриванеКолко му е!? :)))
ИзтриванеМммм... (замислено почесвам теме). Ако божествената мъдрост е непостижима за нашите умове, то София си е била скрита открай време, никога не си е тръгвала, защото не е идвала и очевидно не може да бъде опозната. Може би три части от нея са се появили сред хората, та частично да получат поне някаква скромна представа за нея. Ако обаче божественото е повече от мъдростта, съдържа и други свойства и качества, които бихме определили като далеч не толкова мъдри (според нашите, човешки съждения), и ако приемем, че богът е едно неделимо цяло, то мъдростта (такава, каквато ние я възприемаме и това, което ние определяме като мъдрост, не би могло да съществува самостоятелно, камоли самото то - разделено на три. Хм... сякаш познанието е скрито зад определения, разделени на подопределения, които би трябвало да ни помагат, обаче де факто са само булото на Изида... ох, оскубах си темето! :):):)
ОтговорИзтриванеФил, голямо скубане пада и при мене, ама така става, щом се намеси София! :)))
ИзтриванеПрав си за булото на Изида, и за разделянето на Божественото. Това със София е много дълга тема, не е изяснено в теологиите (то кое ли е), ако провериш в Уикито - на Sophia (Wisdom) - що годе е синтезирано "учението" за нея в различните видове християнство и някои ереси. Аз от няколко години съм "омагьосана" от Премъдростта, и съответно чета това-онова, най-вече защото я свързвам със Светия Дух - бях писала преди време из блога за литургията на Светия Дух, която по принцип е забранена, но изпълнява желания (според Фрейзър). Днес обаче за първи път направих такава връзка - обратна.:) Свързах Св. Дух с Вярата, Надеждата и Любовта - сили, за които също знаем малко и които не е никак лесно да бъдат усвоени и приложени истински, т.е. действащо. Изхождайки от постулата, че всичко Свещено е Единосъщна Троица, ми хрумна, че и Св.Дух е такъв/а - чрез тези три велики сили. Иначе - да - надали можем да обхванем Божественото. :)))