Браян Конловески не можеше да заспи. Въпреки многото пиене, осъществявано допреди един час със съдомниците, сънят го нямаше никакъв. А вече бе два часът. Юнската нощ, твърде нехарактерно топла и ясна за тия географски ширини, беше осветена и от пълната Луна – тези климатично-астрономически фактори със сигурност също имаха пръст в Браяновото незаспиване. И, както често ставаше в такива случаи, бившият ротарианец реши да слезе в любимата си изба и да поконтактува духовно с различните реколти. Избата бе едно от любимите му места. Той сам правеше виното – с грозде от различни краища на света. Хората от близкия му кръг го наричаха Бр-Алхимика, защото с течение на годините бе довел Процеса и Резултата до дионисовски висоти.
Разхождаше се между различните бъчви, чат-пат вземаше някоя бутилка от винените стелажи и с трепет четеше етикета й, спомняйки си съвсем образно момента да преображението на този „Дух, затворен в шише” – независимо дали този миг се бе пръкнал преди една или тридесети една години.
От свещената медитация го извадиха някакви приглушени думи. Май бяха викове? Старецът си прочисти ухото (неприлично, ама в Избата може всичко!) – досега никога не бе имал шум в ушите и даже се зачуди на необичайния си непристоен жест. Беше сигурен, чуваше резки крясъци. Въпреки алкохолното влияние, бързо успя да локализира извора на шума. Не му се вярваше, но беше факт – идваше от една много стара, разсъхната бъчва – негова семейна реликва! Пазеше я просто като талисман и сувенир.
Браян положи ухо на различни места от бъчвения торс. Да! Някой викаше отвътре.
„Май пих повече, отколкото ми бе нужно! Или едновременно остарявам, изкукуригвам и дементирам, мамка му” – помисли си седемдесет и две годишният ротарианец и отвори капачето, правейки неуспешни опити да погледне в тъмнината вътре. Нищо не видя – и без това светлината в избата бе твърде приглушена – и тогава реши да бръкне с ръка. Все пак бе под влияние на Дионис и смелост не му липсваше – в нормално състояние, може би, не би се осмелил току-така да бърка. Само че и бъркането не можа да се осъществи. Сякаш някаква сила спираше ръката му на десет сантиметра навътре от тесния отвор.
„Виж ти! Виж ти! Не ми стигат слуховите, а сега и тактилни халюцинации! Възрастта не прощава, мда”...
Конловески не се отказваше лесно. Отиде до един шкаф и взе оттам преносим фенер. Цъкна го над отворения капак и се доближи максимално, с цел да погледне вътрешността на говорещата бъчва. Както и очакваше, тази „сила” не спираше светлината! И й позволи да освети нещо твърде, твърде особено. Един папагалски кафез бе прикрепен за тавана си за горната част на бъчвата, на няколко сантиметра встрани от отвора!
„Че как е влязъл този кафез през това тясно отверстие!” – това бе първата мисъл на вечно практичния Мозък-Браян. И чак след практиката се обърна към теорията, т.е. към наблюдението – в кафеза имаше някакъв малък човек! И човекът гледаше настойчиво към него и активно му говореше! Браян се заслуша – този плямпаше на български! А! Ротарианецът имаше „българска връзка”, посредством Дома за деца на Шашмалонов – и оттам бе научил да разпознава езика, но нищо не разбираше. Каза на английски, че не разбира, и онзи от кафеза, видимо зарадван, се обърна към него също на английски. Проведоха разговор, през цялото време на който ротарианецът хем участваше адекватно, хем се чудеше как е възможно да халюцинира такива идиотски неща. Установи се, че човекът се казва Пламен Симеонов и че не знае как точно се е озовал в Браяновата бъчва в такъв вид! Помоли Браян да се обади на един човек в България, за който твърдеше, че, евентуално, би му помогнал да излезе от тук! Старецът записа координатите и после се качи да си ляга, успокоявайки Симеонов, че веднага на другия ден ще направи всичко възможно да го извади.
На сутринта Конловески се събуди с бегъл спомен за среднощните си халюцинации. Утрото, в качеството му на по-мъдро от вечерта, опяваше на Браян, че преживяването от снощи е просто една луда халюцинация и че той трябва да вземе мерки това да не се повтаря. Ротарианецът се чудеше дали да не сподели случката с някой от съдомниците си. Никак не му се искаше, но все пак го влечеше към Избата – искаше да слезе и да се увери, че в Старата бъчва няма нищо. Да! Добре беше да слезе долу със свидетел...
И Браян връхлетя в апартамента на най-близкия си и доверен приятел. Дядката още спеше и имаше силен махмурлук, но щом чу какво е станало с Мозъка, веднага се ококори:
- Не е халюцинация това! Ти и халюцинации! Макар да сме Вселена на Неограничените възможности, тази възможност е близка до абсолютната нула, даже под нея!
- Ти пък! Каквото и да е, това да си остане само между нас! Хайде в ИЗбата!
...
През отворения капак Пламен Симеонов настойчиво попита:
- Какво стана? Свързахте ли се?
Дядковците се спогледаха многозначително. После Браян каза на Симеонов да изчака и двамата се качиха горе – в Избата нямаше връзка по мобилния телефон.
...
Конловески звъня часове наред на подадения телефон – никой не отговаряше...
...
...
06.08.2012г. Аеиа
Умница :))
ОтговорИзтриванеДобре че си вмъкнала предисторията, та вързах че 2+2 и Симеонов = в бъчвата на Браян :))
:))))
Изтриване