Великият Наблюдател, наречен Бог - или малко квантова метафизика...

"Абе тоя наблюдател ли е, воайор ли - не знам, ама как може да вижда всичко наведнъж и изцяло - и над Земята, и под нея, и в небето, и във всеки мравуняк, и навсякъдевсяковременно?!"

Такива и подобни въпроси витаеха в главата на четиринадесетгодишния хлапак, който се опитваше да разбере как наблюдателя влияе на квантовите частици и защо, ако не ги наблюдава, те не са проявени, а стоят "някъде си-някога си" като многовероятностни вълни. А встрани от въпросите - физическото му тяло се намираше вкъщи, седнало на бюрото си, вперило невиждащи и ненаблюдаващи очи през прозореца, отвъд който Небето бе синьо - разбира се, за човешките очи, мозък и ум. За други - цветът бе друг, за трети - нямаше цвят, а само вектори - и Т.Н.

По едно време на перваза на споменатия прозорец кацна шарен дрозд. Един от тия, които от години правеха упорити набези по черешата на съседите - видно - радетели за здравословно хранене и суровоядство. Хлапакът не го видя - за всеки бе ясно, че не той е материализирал дроздовите кванти на своя перваз, посредством личното си наблюдение.

Най-вероятно "материализаторът" бе разглежданият от момчето "наблюдател или воайор"... Е, имаше и други вероятности. Една от тях бе под формата на баба-съседка, вперила бинокъл във въпросния прозорец. Възможно беше и тя да е материализирала Дрозда. Една пчела също гледаше в този момент към Перваза... Но да не се отплесваме - че току виж и настоящата история се "разматериализирала", като не наблюдаваме внимателно и съзнателно сюжета...

И тогава Хлапакът чу, че някой му говори. Запрати мислите за воайора в "трета глуха" и започна да се оглежда. Нямаше никой в стаята. Погледна и навън - ами да! Дроздът му говореше! И той разбираше какво му казва! Сега вече се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой, който евентуално би го взел за луд. Уверявайки се в предното (или материализирайки квантите на "Никой"?), Момчето отпочна дълбокомъдрен разговор с Дрозда.

- И откъде знаеш какво мисля в момента, а?

- Ами чух мислите ти! - захили се Дроздът. - Да, не всеки дрозд го може и практикува - на някои това им е досадно, други въобще не подозират, че биха могли да го направят, трети са изцяло против подслушването на чужди мисли, четвърти чуват само своите, пети са влюбени и луди по тях и Т.Н.

- Сложничко се очертава. Ама я кажи какво мислиш за Наблюдателя?

- Същото, каквото и ти...Даааа, ха ха ха! Знам какво ще питаш сега! Невъзможно е!

- Защо? Можем пък да опитаме? Той може и да не откаже. Може да Му е писнало само да наблюдава и...

И наистина - Наблюдателят се съгласи да поиграе малко на "сляпа Баба" с Момчето и Дрозда. Когато му бяха вързани очите, макар това да не бяха обикновени очи, а "оттатъкквантови" - тогава из Света се развихри Слепия късмет - и всеки, който мислеше за него в този момент, и всеки, който вярваше в него, успя да го материализира в Живота си.

Вестниците по цял свят излязоха с невероятно еднообразни и скучни водещи статии, носещи следното заглавие:

НЕОБЯСНИМ БУМ НА КЪСМЕТА ПРЕЗ ИЗМИНАЛОТО ДЕНОНОЩИЕ

...

16.05.2012г. Соня Петрова - Аеиа

Добави в Svejo