Както и да се погледне, послуша, усети, помирише, вкуси и т.н. - ако има по-нататъшни "чувства" - досега не е доказано, че ние съществуваме, че сме материя, че сме нематерия, че сме дух, божествена искра, дяволска бърканица, машина за производство на екскременти и ... няма да изброявам, защото място-времето няма да стигне. Всъщност, и самото доказване е нещо, наложено от двеста-триста години насам - откакто са приети някакви критерии за наука и научност и откакто науката е станала бог, т.е. нещо, на което приемаме априори да вярваме, защото иначе "няма как"...
Не се знае има ли "душа", "дух", има ли разделение между материално и нематериално - защото, ако приемем, че всичко е съставено единствено и само от вероятностни кванти, то всяка една клетка на всяко едно живо и неживо същество е съставена от безброй мънички частици - по същия начин, както галактиката е съвкупност от милиарди звезди, планети, летящи камъни и т.н. - т.е. нищо повече от вероятностни и "сбъднати" по неизвестно чия воля, или наблюдение или... Бог знае какво обекти...
Наскоро цитирах физика Амит Госвами и неговите писания, че нашият "дух" е общ, че той е това, което "колапсира" всичко наоколо, което сбъдва Вселената, така да се каже. Това, че е общ за всички май не го споменавах, но то е логично. Т.е. човекът иска да каже, че реално няма такова нещо като "аз" и изобщо отделно същество - всичко е индивидуална проява на Цялото. Създадена кой знае с каква цел (е, Общото би трябвало да знае, но и знаенето е спорна категория - това, че хората са го приели за нещо ценно, нищо не значи в контекстна на "квантовата супа":)))
И преди да изкажа основното, което съм решила да изказвам понастоящем, ще спомена отново любимото си сравнение - или каквото е там. Когато гледам филми за Вселената и изобщо чета научно-популярните книги на Хокинг, Грийн, Каку и пр., ми се губи "Духът" на Вселената. Чувствам се като бактерия, плуваща около апендикса на някакъв човек, но хич и не подозирам, че това, в което се намирам е човек, че той има мисли, че има дух, душа, лични преживявания, усещане за "аз" и т.н. Виждам само няколко клетки, малко течности и това е всичко. Е, ако погледна през телескоп, може и да видя черния дроб, но пак няма да разбера, че се намирам в човек...И с най-силния телескоп няма да видя Духа на човека. Няма да видя "това, което строи и създава Вселената"
И разбрах защо няма да го видя - защото явно това, което създава е "отвъд квантите", отвъд "всичко познато"... Щом целият видим свят е съставен от кванти, то явно това, което го съставя е от нещо друго. Това е общото. Общото с главно "О". За него всъщност няма значение как ще се изписва...
Учените търсели "божествената частица", създавайки великия Адронен колайдер - дори неграмотните хора знаят за него и коментират дали ще "гръмнем" или не...
Най-вероятно такава частица няма. Божественото е нещо "отвъд квантите". Азът (не всеобщо възприетото "его") - също...
Това,че сме част от нещо Общо звучи логично.
ОтговорИзтриванеE,aко погледна през телескопа може и да видя част от черния си дроб,но най-вероятно виждам съвсем малко защото имам ограничения някакви - откъм мислене,възприемане и знание.
Същият е примерът и с това да си представим и как така Вселената е безкрайна.Ъъъъъ... не мога да си го представя.
За мен това е обяснението :))
И това което бих казала аз е,че всичко ми изглежда субективно и относително,само защото нямаме ресурси(пак умствени и физически)
да достигнем до онова Отвъд.
И дори осъзнаването на този факт не ни помага май.
Точно, Кайти - не помага и осъзнаването на това, че всичко е субективно и съобразено единствено с нашите възприемателни рецептори. За безкрайността на Вселената - учените твърдят, че всъщност си е съвсем крайна, просто е огромна. Разбира се, не могат да кажат какво има на мястото, където тя свършва...:) А ние и всичко наоколо сме "втъкани" в тази Вселена и нарастваме с нея. Имаме усещането, че се движим самостоятелно, но покрай нас се движи всичко вкупом - от най-малкия микроб, до всички галактики. ОБщо - пространство-времето...:)
ОтговорИзтриване