Какво е общото между Баба Яга, Щъркела, Съседите, Извънземните и Вечните Временни Загадки? – с този въпрос започнах днешната си умствена тренировка. Която впоследствие показа тенденция да прерасне в нещо повече. Всъщност, май не е правилно тук да се употребява думата „повече” и изобщо да се генерират количествени твърдения. Защото, реално погледнато, можеш ли да кажеш например, че едно „паразуване в Мола” е по-малко от една и половина „умствена тренировка”? И т.н.
Интересното в случая беше другаде. За първи път направих една „връзка”, чиято достоверност бях затвърдила, посредством предхождащо целонощно бинокълоследене, насочено към съседския прозорец. Това бдение потвърди фантасмагориите на сина ми, който открай време настоява, че нашата съседка – баба Цветана – всъщност е... щъркелица! От около три години го твърди това шестгодишния калпазанин и от толкова време никой не му вярва. Общият отвук на неговите твърдения може да се обобщи със снизходителния израз: „Ех, голямо въображение има това момченце! Браво!”. И последващи обяснения, че, видите ли, баба Цветана приличала на баба Яга от приказките, и карала децата да фантазират. А наличието на щъркелово гнездо на стълба пред нейния двор съвсем допринасяло за „тия работи”.
Когато си убеден в истинността на нещо, можеш да сътвориш звучаща много достоверно ретроспекция-доказателство. Ами да! Баба Цветана си заминаваше всяка зима. Както всички знаеха – отиваше в големия апартамент на единия от синовете си. Никога никой от нашата уличка не беше виждал нито един от тези синове, но някак всички приемаха за даденост зимното отсъствие на Бабата. В крайна сметка – възрастна жена, не може да сече дърва и да мъкне въглища в ледовете! Нормално е да отиде в града, при по-големите удобства, при децата и внуците си.
Но тук интересното е друго – тази ретроспекция звучи по един начин за човек, който е убеден, че Бабата е обикновена баба и по съвсем друг за съсед, който знае твърдо, че Бабата всъщност е Щъркел. Да, птицата щъркел. Но още по-впечатляващо е, че и двата начина на звучене са еднакво убедителни и за двата вида възприемащи...
Засега няма да разказвам какво точно видях и как се убедих в този своеобразен двойствен живот на съседката, баба Цветана. Всъщност, и аз все още не мога да си обясня как е възможно да бъдеш хем стара баба, която всяка година на Благовец се връща в селската си къща, хем щъркелица, която долита всяка година на Благовещение и отглежда по две-три щъркелчета със своя благоверен, преди да отлети на юг на двадесет и шести август...
30.03.2012г. Соня Петрова - Аеиа
Може би не само детето има голямо въображение.
ОтговорИзтриванеА и майка му.
И четящите я.
Всичко зависи дали искаш да повярваш.
И какво означава ирационално мислене по дяволите,като понякога рационалното ти изглежда нерационално ?
Бабата е щъркел без съмнение :))
Кайти, ти уби змея с това "и какво означава ирационално мислене по дявалите, като понякога рационалното ти изглежда нерационално?" :))) И ако не само ти изглежда, ами и ти се счува, и го усещаш, и т.н. - става още по-сложно. Но така е - "плетеницата на Вселената" е много по-богата, отколкото можем да си представим! Радвам се, че се отби и сподели! :) И ме накара да се замисля немислейки...
Изтриване