HIMOG, Котка и Вятър

HIMOG-ът*

Една червена роза поглъща всички цветове, с изключение на червения; червено в такъв случай е цвят, който всъщност не е.
Този Закон, Разум, Време, Пространство, всичкото Ограничение ни заслепява
за Истината.
Всичко, което знаем за Човек, Природа, Бог е просто онова,
което те не са; то е това, което те отхвърлят
като противно.
HIMOG-ът е видим единствено дотолкова, доколкото е несъвършен.
Тогава славни ли са всички, които не изглеждат славни,
както HIMOG-ът е Все-славен в себе си?
Може би е така.
Как тогава да различиш безславния и съвършен HIMOG
от безславния човек на земята?
Не Раз-личавай!
Но се За-личавай: HIMOG си ти, и
HIMOG ще бъдеш.

Алистър Кроули “Book of Lies”

И стана тя, каквато стана! Ветровете открай време са одухотворявани, обожествявани и почитани. Почти всички култури и традиции Ги уважават и им отреждат подобаващо място в пантеона си. Дали това е случайно? Дали е свързано с обичая на Вятъра да свири тайнствено около човешките жилища и да се чудиш какво иска да ти каже в тъмните-бели зимни нощи? Или пък лятото, в някоя магическа нощ край Реката, когато Той ти разправя приказки, лудувайки по върховете на невидимите Тополи? Всъщност – няма значение кое с какво е свързано. Защото практически и теоретично „всичко е свързано с всичко”.

Затова бях извънредно изненадана, когато за първи път пуснах Котката навън и по едно време случайно я видях през прозореца. Тя си играеше с ВЯТЪРА! Действието се развиваше в съседния двор. Кучетата я гледаха в захлас през оградата – заковани на място, омагьосани! А тя играеше с Вятъра! Сякаш летеше из неокосената, позлатена от есента трева! Ту тя го гонеше, ту той нея. За първи път виждах котка да играе с вятър. Явно и Кучетата наблюдаваха за първи път такова странно шоу. Дори мога да кажа, че за първи път виждах изобщо живо същество така да играе с Вятъра. Като изключим дърветата и тревите, разбира се...И може би куп бактерии и други микроорганизми – но тях не ги виждам с просто око – така че все едно ги няма...

А самият Вятър изглеждаше невъзможно одушевен. Той наистина съвсем целенасочено си играеше с Котката!

Оттогава Котката винаги проявява желание да излезе, колчем се появи Вятъра. Не всеки Вятър. Явно разграничава различните Ветрове. Как го прави – не ми е ясно. Защото си стои вътре и от къщи разбира – без изобщо да е била в досег с „духащото същество”. Аз така и не можах да „разконспирирам” кой всъщност е тоя Вятър – даже не смогнах никога досега да определя с каква посока е. Защото, дори и да има такава – щом се заиграе с котката, той забравя за посоката си и се отдава на игра. При това твърде ентусиазирано. Дали той е Бог за Котката? Дали Тя е Богиня за Него?

Засега не мога да разбера какво е това. Но то пък не е нужно всичко да се разбира, де!

* THE HIMOG идва от съкращението на The Holy Illuminated Man of God, което значи Свещеният Осветен Човек на Бог.

Добави в Svejo