Да, точно за него става дума! За Хасан и Саббах – основателя на Ордена на хашшашин (от арабски – пушещ хашиш), управляван от него от мистериозната му крепост Аламут, разположена високо в планините на Афганистан. Френската дума assassin – убиец, политически убиец, произлиза от името на този орден, т.е. от хашиша.
Та Хасан и Саббах, наречен още Старецът от Планината, роден в средата на 11 век, бил изключително интелигентен и образован човек. Пътувал много и завършил един от най-известните ислямски колежи: школата за умствено и духовно обучение, ръководена от Сектата на исмаилитите, която по принцип определяли като еретична и нерядко била преследвана от ортодоксалните мюсюлмани. Тук ще цитирам Уилсън:
„Познанията, които Хасан и Саббах натрупал там, изиграли съществена роля в по-нататъшната му необикновена кариера, защото той сякаш станал – 900 години преди д-р Тимъти Лиъри – умел програматор на наркотичните пътешествия и особено на еротичните пътешествия на другите хора.
По онова време Сектата на исмаилитите имала девет степени, през които трябвало да премине кандидатът за мъдростта. Не разполагаме с подробности за всички тях, но известните факти сочат, че на един етап кандидатът бил принуден да се унижава до пълна наивност, вярвайки във всичко, казано от неговия имам (учител), докато на по-късен етап бил каран да подозира, че всяка дума на имама е откровена лъжа. Имало е и етап, на който Коранът бил обясняван като алегория, а Самият Аллах – Върховният Бог – бил описван просто като символ на пробудения или просветен човешки ум в кулминационната точка на развитието.
Този метод на обучение, при който учащият се е принуден да изпадне в абсолютно подчинение и инфантилна зависимост от учителя през различни интервали, но най-накрая е катапултиран в тотално самоосъзнаване и независимост, донякъде прилича на използвания в йога, в дзенбудизма и дори от индианските брухос като споменатия по-рано Хуан Матус. Зад него се крие идеята, че (както веднъж казва Езра Паунд) „робът е човек, чакащ някой друг да го освободи”. Индивидът в крайна сметка трябва да излезе със собствена „декларация за независимостта”, но докато го направи, учителят превръща робството му в колкото е възможно по-ужасно, така че да насърчи акта на творчески бунт.
Хасан и Саббах изхвърлил цялата тая система, когато станал имам на движението на исмаилитите. На нейно място поставил...нека обаче Марко Поло разкаже историята:
В центъра на територията на хашшашин има възхитителни заградени градини, в които човек може да открие всичко, за да задоволи потребностите на своето тяло и капризите на най-претенциозната си сексуалност. Брегове с красиви цветя и покрити с плодове храсти се изправят сред кристалните води на реките. Между тях се простират зелени поля, а от сенчестия торф избуяват бълбукащи потоци. Дървени решетки с рози и ароматни асми покриват със зеленината си павилиони от нефрит или порцелан, мебелирани с персийски килими или гръцки бродерии.
Вкусни питиета в съдове от злато и кристал се сервират от млади момчета или момичета, чиито тъмни, бездънни очи ги оприличават на хурии – божествата от онзи рай, който Пророкът обещал на вярващите. Звуците на арфите се смесват с гукането на гълъбите, мърморенето на приглушените гласове се преплита с въздишките на тръстиките. Всичко е радост, удоволствие, чувственост и обаяние.
Винаги когато открие млад мъж, достатъчно решен да се присъедини към убийствените му легиони, Великият господар на хашшашин го кани на своята маса и го упойва с растението хашиш. След като тайно е бил пренесен до градините на насладите, младежът си въобразява, че е влязъл в Рая на Мохамед. Красивите като хурии момичета допринасят за тази илюзия. След като се е насладил до насита на всички радости, обещани от Пророка на избраните от Него, той отново изпада в летаргия и е пренесен обратно при Великия господар. Тук той е информиран, че може непрекъснато да се наслаждава на удоволствията, които току-що е вкусил, ако вземе участие във войната срещу неверниците, заповядана от Пророка.
ВЪРХОВОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ
Имайки предвид, че хашишът по принцип не действа по описания тук начин (при който между поглъщането и транспортирането до приличащата на Рай градина очевидно се намесват сънят или изпадането в безсъзнание и едва след това се появява типичната за хашиша еуфория, а после отново се намесва сънят, преди младежът да е върнат при имама), човек трябва да приеме, че Марко Поло е знаел само част от тайната на Хасан. Както пише д-р Майкъл Олдридж, Исмаилитският колеж в Кайро бил известен с провеждането на най-напредналите алхимични проучвания по онова време и има основания да се подозира, че там Хасан се е научил да комбинира хашиша с други химикали, за да предизвика такава уникална последователност. По-конкретно, д-р Олдридж смята, че на кандидатите е била давана бавно разтваряща се капсула, която първо е освобождавала приспивателно, създавайки първоначалния период на съня, после е следвал хашишът, а много по-късно друго сънотворно е причината за второто заспиване.
Освен това е вероятно Хасан да е планирал цялата програма (включително проповедите си пред кандидата, както и всяка дума и действие на красивите хурии в градината) така, че да доведе до „върховото преживяване”, както беше предположено във фигура 2 в първа глава.
Много писатели са пренебрегнали тези съображения и са третирали цялата история като пример за лековерието на арабите от онова време. Подобно твърдение няма почти никакви исторически основания: мюсюлманите, които тогава били много по-напред от Запада в науката и философията, са знаели за хашиша от векове преди Хасан (може би още от Каменната епоха) и не биха се оставили да бъдат подведени от объркването просто на прилагането на този наркотик с истинското трансцендентално преживяване. Трябва да приемем, че Хасан е предвкусвал съвременната психофармакология, осъзнавайки, че контролът на установката и обстановката, т.е. средата и психичната нагласа на лицета, е необходим, за да се провокира истинско „върхово” или „психеделично” преживяване.
Както ще видим, този тип познания традиционно се е притежавал от различни европейски окултни групи и е бил проследен от тях до Рицарския орден на тамплиерите – орденът, който Католическата църква се опитва да разруши заради ерес през 1307 г. (Кръстоносците са осъществили контакт със сирийския клон на хашшашин още през 12 век) Тъй като тогавашните източници обвиняват тамплиерите, че са тайни съюзници на хашшашин – точно този слух води до разследването, разкрило странните форми на сексуален култ и езическа догма, - аз смятам, че е по-правдоподобно оригиналният източник да е Хасан и Саббах, който има ясна връзка с хашишаи алхимията, преди на сцената да се появят тамплиерите.”
И след този въздълъг цитат идва ред да изкажа и аз „некои съображения”. На всички е известно, че нашето поведение, настроение, чувства, емоции, усещания, преживявания – практически всичко – е свързано с мозъка и циркулиращите в него вещества – медиатори и други, които определят дали ще се чувстваме добре или зле, как точно ще се чувстваме, защо така ще се усещаме и т.н. И всеки се пита – ама „аз” тези вещества ли съм? Има ли „някой”, който е оттатък тях? Какъв е този някой? Къде се намира? Защо му се налага да ползва постоянно някакви вещества, за да може да функционира? Да, наистина ние ежесекундно сме под влияние на някакви медиатори – иначе не бихме могли изобщо да функционираме. Но и „този Някой” също съществува. И странното е, че често вещества, подсилващи действието на медиаторите или произвеждащи по-големи количества от тях, могат да ни накарат да се свържем с „този Някой” – или с други думи – с истинския си Аз.
Човечеството (а и животните) опитва да променя състоянията на съзнанието си от незапомнена древност. Това най-често става с растения, но може да се случи по най-различни начини – от лишение от храна и вода, през самобичуване, шаманизъм, до йога и индонезийски култове – начините са многобройни. Неслучайно в наше време най-продаваните лекарства са успокоителни и приспивателни. Неслучайно алкохолът се лее с пълна сила и също е едно от най-продаваните и печеливши вещества. Тютюнът също е масов пример. Само тези два факта – за приспивателните и алкохола – може да ни накарат да се замислим - защо хората толкова се стремят да променят съзнанието си и дават толкова пари за това? Явно не е нещо случайно.
Наистина – изглежда странно. Например – чувстваш се много зле, страх те е от нещо си, получаваш сърцебиене от това и какво ли не още и хоп! Глътваш едно хапче и всички тези неприятни преживявания изчезват! Ставаш ведър, отпуснат, щастлив. Или глътваш няколко чашки спиритус, или нещо друго. Значи – спокойствието си е било в тебе, щастието е било в тиквата ти – но ти, самият ти не можеш да го извадиш оттам наяве. И използваш някакви помощни вещества. В това няма нищо лошо. Лошото е, че покрай ползването на тези вещества забравяме, че наистина „ЩАСТИЕТО Е ВЪТРЕ В НАС”. Съответното лекарство или алкохол просто са отключили съответни медиатори, които ни карат да се чувстваме добре. Както би трябвало да се чувстваме по начало. Но тези вещества са си били в нас! Не можем да произведем нещо, за което нямаме материал! Не може от нищо да стане нещо. Това се забравя и затова си мислим, че щастието е в хапчето, или в съответната законна или незаконна дрога...Да, мозъкът е странен „филтър” – често мисли съвсем абсурдни и усложнени неща – например, че щастието е в някакво хапче! Или че то е в Бог! И дори не може да се досети, ей така, за разнообразие, че щастието може да е в самия човек. Ка щяло!!!!
Психически човек също може да влияе на медиацията си. На продукцията на хормони, медиатори и други сложни вещества, които определят цялостното ни здраве въобще. Всеки, който се подложи на някои видове психотерапия или прави определен вид медитации ще забележи, че постепенно започва да се чувства по-добре. Без да е пил лекарства. Дейността на нервната му система се е пренастроила като по чудо. Но не е чудо – просто „Този Някой”, когото не познаваме, въздейства върху самозбравилия се мозък – който мозък ни кара да се чувстваме зле. И да! Най-важното – мозъкът ни кара да мислим, че това да се чувстваш зле (или не добре) е съвсем нормално. Не знам защо прави така този мозък. Може би, защото всеки ден ядем – поглъщаме различни вещества с храната. Поглъщаме производните вещества от стреса на убитите растения и животни. Може би това се отразява на горкия мозък. И той не е виновен. Затова насреща идва тежката артилерия на психофармакологията. Да, практически ние сме потънали в смърт. Всичко около нас е смърт – е как да се чувстваме добре? Така мисли мозъкът и поема поредната доза стресово-смъртни хормони от дневния ни порцион. И след това търси начини да се отърве от зловредното влияние – и всеки според склонностите си – алкохол, други дроги, активно спортуване, източни и други практики, психотерапии и т.н. Някои нищо не правят и просто си се чувстват „нормално”, т.е. зле... Тук няма да споменавам колко лесно можем да бъдем манипулирани чрез различни вещества. И то съвсем обикновени – не някакви тежки дроги. Ха! Че дори кислородът, в по-различно от нормалното за нас количество, може да действа на психиката ни – и то как да действа!
Интересни в тази връзка са проучванията за ЛСД. Всички знаят, че това вещество е заклеймено като ужасно опасно и е обявено за незаконно. Странното е, че в наше време е позволено то да се прилага в швейцарски психиатрични клиники. Защото изкарва болните от неврозите и от други доста по-тежки психически заболявания и зависимости само с един-два сеанса. А за тези проблеми можеш да си правиш психотерапия в продължение на десетки години и пак да не успееш да постигнеш това, което се постига там с ЛСД. Защо това е позволено само в Швейцария – не ми е ясно. Луда работа! Но кой е казал, че Светът не е луд?
И за край – небеизвестното „плацебо”. Така и не е установено „като как така” се случва таквоз нещо!? Как може някой, болен от сериозно заболяване да взема захар, мислейки, че взема силно лечебно хапче, и да се излекува! Как може!? Би попитал Мозъкът. Ами може – би отговорил захилено „Този Някой”...
Няма коментари:
Публикуване на коментар