Днес реших да извърша нещо не дотам богоугодно. Правя го понякога – с цел да прозра във и през нещо, което ме вълнува, но нямам пряк отговор и визия. Отворих Корана на случайна страница и със затворени очи сложих пръста си на нея. Падна се: „44. О., татко мой, не служи на сатаната! Сатаната е метежник към Всемилостивия.” (това са дума на Ибрахим, Авраам по библейскому). Няма да тълкувам стиха – не ми е това целта. По-интересното е от коя сура е той – а именно: 19. СУРА МАРИАМ (МАРИАМ). Зачетох се. Тази част на Корана започва с историята на раждането на Иса (Иисус Христос). Мариам всъщност е Дева Мария...
Няма да обяснявам, че мюсюлманите почитат и Дева Мария, и Иисус. Нито ще правя разбори, констатации и изводи коя религия се е пръкнала първа и коя над чия база е построена. Няма да правя и теологични тълкувания на случващото се в тази сура, както и да сравнявам каквото и да е между Библията и Корана. Само ще изкажа няколко мои, съвсем обикновени, тривиални, може би човешки и простички, разсъждения.
Първо – не мога да разбера защо толкова векове има разделение между християни и мюсюлмани, като „основата” и на двете религии е една и съща. Второ – донякъде разбирам, че глупостта е най-често срещащият се химичен елемент (или съединение?) на планетата Земя. Трето – осъзнавам и, може би, знам, че двете религии имат „базови” различия в интерпретацията на Бог, на Иисус Христос (за едните той е САМО ПРОРОК, за другите – Бог и част от Троицата). Това обаче също е част от великото химично съединение Глупост. Частта се изразява в постулата: „различният е враг!”. Щом някой е резличен от мене – той ме застрашава (защото може да ме направи като себе си!) и аз съм длъжен да го унищожа – или да го направя като себе си. В крайна сметка обаче излиза, че която и от двете страни да победи, резултатът – отчетлив, крещящ и епилептичнобляскав – е пак Глупост! Добре, преди време неграмотните хора са били много повече от неграмотните в днешно време. Не казвам, че днес няма неграмотни – за жалост – има, и то много. Но като съотношение грамотни:неграмотни нещата са се променили в полза на грамотните. Е, възможно ли е тогава светът все още да е разделен на религиозна основа? Възможно е – вижда се дори с просто око. Глупостта продължава да е най-често срещаното химично съединение на Земята.
Всъщност – от това често срещано съединение се печели най-много. Ако го обърнем в икономически и финансов еквивалент. Колкото повече глупост – толкова повече материални богатства. Само че – за неглупавите. Тук съзирам нещо като закон – „златото не може да печели от себе си” – печели от него този, който го управлява и контролира. Излиза, че Глупостта и Златото са едно и също нещо – или почти. Ако аз бях някой мъдър цар (като Соломон?!:) ) или управник, бих възкликнала:
„Дайте ми много Глупост! Друго не ми трябва!”...
И всички с радост ще ми дават и дават, и дават, и дават – защото Глупостта е най-често срещащото се химично съединение на Земята – а всички знаем, че най-често срещаните неща са най-евтини и ненужни! Защо да не ги дадем на този добър цар! Защо да не мразим различните – когато той ни казва, че „така трябва”...
Приключвам. Доста се увлякох с това гадание! Чак понякога не мога да повярвам докъде може да ме докара някой мъдър стих, „случайно” попаднал в полезрението ми. Само ще спомена, че в Корана някак много между другото се споменава ВЪЗКРЪСВАНЕТО на Иса. Също ще оставя за себе си отворен въпроса: дали споменаването на Сатана в стиха не ме докара до тези разсъждения? Всъщност – не знам. Избягвам да правя твърди изводи за Потока.
Сега ще копирам началото на сура 19.Мариам – за справка:
19. СУРА МАРИАМ (МАРИАМ)
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Каф. Ха. Йа. Айн. Сад.
2. [Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария.
3. Когато призова той своя Господ с таен зов,
4. рече: “Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи.
5. И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб,
6. който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!”
7. “О, Закария, благовестваме те Ние за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”
8. Рече: “Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”
9. Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.”
10. Рече: “Господи, дай ми знак!” Рече: “Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, без [да имаш] недостатък.”
11. И излезе при своя народ от светилището, и посочи към тях да възславят Аллах и в зори, и вечер.
12. “О, Яхя, твърдо се придържай към Писанието!” И дадохме му Ние мъдростта още като дете,
13. и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,
14. и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.
15. Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен!
16. И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.
17. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който й се представи като съвършен човек.
18. Рече тя: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”
19. Рече [Джибрил]: “Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.”
20. Рече: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”
21. Рече [ангелът]: “Тъй каза твоят Господ: “Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.”
22. И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място.
23. И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”
24. И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей.
25. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!
26. И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”
27. И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: “О, Мариам, ти стори нещо осъдително.
28. О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”
29. И посочи тя към него. Рекоха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”
30. Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.
31. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат , докато съм жив.
32. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен.
33. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!”
34. Това е Иса, синът на Мариам словото на истината, в която се съмняват.
35. Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.
36. [И добави Иса:] “Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.”
Превод: проф. Цветан Теофанов, Източник за Корана: http://www.harunyahya.com/bulgarian/Quran_translation/Quran_translation19.php
Соня, много ми харесаха разсъжденията ти.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Диана! :)
ОтговорИзтриванеЗа мен глупостта е синоним на ограниченост. Религията пък произвежда забрани и ограничения, тогава??
ОтговорИзтриванеГуени, по този начин на разсъждение неминуемо ще стигнем до заклеймяване на религията като средство, водещо до оглупяване. ;) Съгласна съм напълно - но мисля и друго - аз, разсъждавайки така, не правя ли същото, което прави религията? Не заклеймявам ли без подплата? :)))
ОтговорИзтриванеА и - такива мисли, знаеш, е "опасно" да се изказват в блог.бе.гейските ширини - може да настане какафония! ;))))
Аз нарочно не коментирах в блог.бг, за да не разбунвам духовете. Освен това не съм запозната нито с Библията, нито с Корана, така че нямам право да давам мнение на тема религии :)) Говорехме си само за глупостта...
ОтговорИзтриванеДосетих се защо не пишеш там.:)))
ОтговорИзтриванеЧестно да ти кажа - наистина ми се струва адски логично да се каже твърдо, че религията произвежда глупост. В крайна сметка - разсъждавам така - откакто имаме писмена история на човечеството, винаги то е било привързано към една или друга религия. Оттогава датира и глупостта човешка - без тенденция да намалява. Казвам го без майтап!
И знам, че на този довод може да се изтъкнат хиляди противоречащи му аргументи - от сорта на: всички, загинали във войната, са яли краставици - ерго, умрели са от краставиците.:))) Но според мен има много истина във взаимовръзката глупост-религия...
Без религия съзнанието на човек е слабо - то има нужда да вярва в нещо, което определя съдбата му. Което ще го опрости, ако стори грешка. Или пък с което да плаши от наказание онези, които вземата, че си помислят да прегрешат.
ОтговорИзтриванеА като цяло тази религия служи просто за контрол на масите, за да ги води... кой знае накъде.
A за религията и аз тук да се изкажа,че оттатък ме достраша :)))
ОтговорИзтриванеВинаги съм завиждала леко на вярващите -те имат надежда и упование дето му викат.А аз не отричам религията,но не мога да я приема искрено и безусловно в сърцето си.Абе който иска и му харесва да си вярва.
Ти как мислиш ?
Поздрави !
Г.Ф.Стоилов, привет! :) Това с опростяването на грешките е много обширен въпрос. Може да се говори много по него. Сещам се за един разказ на Куприн - не го помня детайлно, но ставаше дума за за това как един див ескимос-нехристиянин с огромна заплаха за собствения си живот спасяма главния герой - той не мисли, че ще направи грях, ако го изостави и че след това ще измоли прошка - за него и неговия свят прошса няма! Това с прошката (не че е лошо нещо), но е наложено от християнството. По-добре, според мен, би било да действаме така, все едно че не можем да измолим прошка - тогава няма и да грешим... Сложно е. Същото се отнася и за наказанията.
ОтговорИзтриванеКайти, нямах много време за блога в блог.бг - изпуснах интересния ти постинг - но после ще дойда, при първа възможност! :)За вярата и преди си говорехме с тебе и аз пак повтарям - не ми изглеждаш невярваща, макар да се мислиш за такава. Трябва да се прави разлика между вяра и религия - религията е институционализирана вяра - тя е официално служене. Вярата е това, което е в сърцето... Затова си мисля, че си вярваща. Аз също съм вярваща - и не съм религиозна.За надеждата и упованието съм на твоето мнение... Религията ти ги дава, вярата - още повече. И ти поставяш сложни въпроси, по които може да се говори и мисли много...:) Убедена съм обаче в едно - ако не вярваш в нещо - било то човек, действие, себе си и т.н. - нищо не може да стане! Затова казват, че трябва да вярваме в децата си например, във възможностите си, в мечтите си... Може да се изпробва пряко. Казваш си - аз не мога да прескоча това (някакво неголямо препятствие), ПОВТАРЯШ СИ ГО НЯКОЛКО ПЪТИ и пробваш - наистина няма да можеш! после правиш същото, но с внушение, че можеш - и става! :))) Поздрави!
Спомням си,че си ми казвала и преди това.Не знам защо не съм го проумяла тогава за разликата между вяра и религия.Сонче,ти ми отвори очите и направо ми върна вярата :)))
ОтговорИзтриванеАз наистина съм вярваща,вярвям в разни неща,хубави чувства и мисли.Защо не съм се замисляла досега за това?!!???
А религията е просто вид вяра,една от многото.
Поздрави !
Кайти, радвам се за вярата ти! :))))))
ОтговорИзтриванеА религията не е съвсем вид вяра (макар че и така може да се каже) - тя е по-скоро организация на определен брой хора, които помежду си се съгласяват в определени правила, обяснение на Вселената, Бога и "всичко останало" и вършат едно и също служене на този бог, под ръководството на назначени за това лица (жреци, попове, равини, ходжи и т.н.). Поздрави и весела Неделя! :)