Костите са най-плътната материална част на човека. Поне на пръв поглед. Е, през тях минават най-различни лъчи, частици и нано-неща, но приемаме относително, че са най-твърдата и най-материалната част. Част, която видимо не може да се „моделира” и променя посредством волята или силата на мисълта. Което не значи, че деля нещата на материални и нематериални. Отваряйки скоба ще кажа, че според сегашните ми възгледи всичко наглед материално е просто „замръзнало духовно”, или моментна снимка на Духовното. Защото – сегашното ми убеждение е, че Духът е определящ – а т.нар. материя се материалазира покрай него, след него (ако условно приемем, че по отношение на Духа има „преди и след).
Астрологично костите и костните структури се свързват със Сатурн - планетата на ограничението, но и на крайно изразения, често успешен в обществото, материализъм. Няма да правя обаче разбор на Сатурн – тази планета, както и всички други, има много богата и интересна символика. Ще се задоволя само със споменаването на връзката между костите и Сатурн и ще продължа нататък.
А нататък имам да казвам още няколко общи приказки за костите. Тези структури са твърде материални, но има нещо в тях, което не е с твърда консистенция – костният мозък. Тук веднага се вижда костта като символ – отвън твърда и непроменима, отвътре мека и податлива. Ако се върнем за малко отново при Сатурн, можем да видим, че хората, подвластни на тази планета, често външно изглеждат студени и твърди, но сърцевината им е „мека и творческа”... Да, и костният мозък е изразено творчески. Той твори кръв. А знаем какво казват за кръвта различните учения. Ще цитирам Стария завет:
17:10 Ако някой от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, яде каква да е кръв, ще насоча лицето Си против оня човек, който яде кръвта, и ще го изтребя изсред людете му.
17:11 Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.
17:12 За това казах на израилтяните: Ни един човек от вас да не яде кръв, и пришелецът, който е заселен между вас, да не яде кръв.
17:13 И ако някой от израилтяните, или от заселените между тях пришелци, отиде на лов и улови животно или птица, що бива да се яде, нека излее кръвта й, па да я покрие с пръст.
17:14 Защото, колкото за живота на всяка твар, кръвта й - тя е животът й; за това казах на израилтяните: Да не ядете кръвта на никаква твар, защото животът на всяка твар е кръвта й; всеки, който я яде, ще се изтреби. (Левит 17:10-14)
Та, най-общо, кръвта е Животът. Като символ – медиаторът, който циркулира из цялото материално тяло и храни всяка една негова частица. За мен кръвта е нещо като материална Прана в действие... Свръзка между енергия и материя. Неслучайно по време на Свето причастие християните пият „Кръвта Христова” – виното. А виното, чисто материално, е кръвта на Земята – според както го усещам...
И там някъде, в невидимата на външен вид сърцевина на костта, се твори този „медиатор”...
Защо ме занимават тези въпроси? Покрай бебетата и техните фонтанели. Нито съм първата, нито последната, която се пита „Ама защо точно над последната, седма чакра, или над хипофизата като материален орган, в първите месеци от живота няма костен покрив, костно покривало? Седма чакра отговаря за връзката на Човека с Небето – случайно ли е това, че точно там няма кост в бебешка възраст? Случайно ли е и това, че бебето прохожда, когато се затвори фонтанелата?” Да, чисто анатомично и физиологично знаем, че мозъкът нараства и затова е необходимо още известно време след раждането, преди да „се затвори напълно”. Също знаем, че за да може да се роди детето с тази огромна глава, е добре тя все пак да може да „се посмачка”, но това не е достатъчно и никога няма да бъде...
И още нещо за бебетата – на много места се твърди, че бебешорите са в контакт с други измерения, че могат да виждат аурите на хората, изобщо – че са едни материализирани ангели. Наскоро една съфорумка в бебешки форум цитира книгата „Яж, моли се и обичай” – аз още не съм я чела – та там, в частта за остров Бали се казва, че балийците се отнасят към новородените като към слезли на Земята Богове – не дават да се докосват до Земята и така нататък – всичко, което се прави в чест на някой Бог. Когато навършат шест месеца има ритуал-празник, който инициира бебетата в света на Хората и след него те вече са признати за Човеци... И аз се питам – фонтанелата, костите и неумението на бебетата да ходят – имат ли нещо общо с това?
Наистина, и моето Бебе често гледа някак над главата ми, понякога се смее на това, което „вижда” там. В началото мислех, че се хили на опашката, която понякога си връзвам над главата. Но и без опашка прави същото – тогава реших да се задълбая в явлението... Друга съфорумка пък сподели, че нейното Бебе много обича да гледа една картина с Разпятието Христово и дори да го обръща на друга страна – то си извива главичката към изображението... Какви ли енергии вижда То там?
Да се върна при костите обаче. Дори и да не гледаме символно на тях – с просто око може да се прецени, че те са инструментите, които представляват нашата основна опора в света на Материята. Без тях нямаше да можем да ходим, да работим с ръце, да се движим и всичко останало... Интересен е и феноменът на „костно чуване” – в дадени ситуации костите стават проводник на звука и човек успява да го чуе, въпреки че не го е уловил с ухото си...Случвало ми се е веднъж, когато бях под вода в бързей на река, легнала върху речни камъчета. Чувах шума на камъчетата не чрез ушите си...
И каква „визия” ми се върти в главата (в костния череп?:) в тази връзка? Ето каква: когато порастваме връзката ни с други измерения е прекъсната нарочно от костите. Те плътно покриват „тунела към другите Вселени - фонтанелата” и прекъсват информацията, която тече оттам. Защо е необходимо това? Защото човек е влязал в Материята именно с цел да овладее тази материя, да може да се изрази в Нея и чак тогава отново, въпреки Нея, да успее да направи Контакт с Бог (или т.нар Други измерения)...
Пак се връщам на костта като символ и прехвърлям тази символика към Човека. Човек, който е слязал в Материята, има в себе си сърцевина, която може да му помогне да стане Творец и Съ-творяващ. Той има и опора – твърдото костно вещество. Съумее ли да оцени и използва опората – ще достигне и сърцевината... Тук, кой знае защо, се сетих за великия символ „череп с кръстосани кости” – то не бяха Илюминати, не бяха чудесии, пирати и пр. мистики (или мастики?:), свързани с това.
А дали този символ не е подсказка на добронамерени Същности, които искат да помогнат на Човека? Които искат да му кажат:
Човече, използвай Материята, за да достигнеш Духа! Ти се роди Бог – дерзай!
Скелетът е съставен от кости.206 :)
ОтговорИзтриванеПривет, Кръстю! Учила съм анатомия навремето - но никога не съм се замисляла за символиката на това число - 206... Сега ще го направя, благодаря ти за напомнянето му! :)
ОтговорИзтриване