Той блогърстваше от няколко години. Пишеше страхотни неща, мъдри, интересни, увличащи и стойностни... С няколко думи – бе доста повече от добър писател... В реалния живот – също. Но кой знае защо – блогът му се опря като ... костилка на ... нещо си....
Много малко хора го четяха. Няма да се обясняваме защо, нито ще се впускаме в мъдри изводи, дали хората обичат мъдри писания или предпочитат да видят кой с кого имал полови сношения, кой кого пре...цакал и т.н. Само ще нахвърляме няколко „съображения” за нечетене при предполагаемо съществуващите два пола. Мъжете – не го приемаха за равностоен в „стадната йерархия”, жените – не ги привличаше като мъж (каквото и да значи това в една блог-платформа)... Тези с по-нестандартната сексуална ориентация – виж горните две, обърнати наобратно и после отново наобратно...
Той обаче не искаше да се примири с факта, че не може да се прояви в този блог. Обидно му беше някакси. А и наистина, изглеждаше жалко блог-обществото да пропусне такъв талант – още повече, че определено имаше какво да каже на другите...
И тогава дойде просветлението. Един следобед, докато ровеше в огромната си библиотека, погледът му попадна на кой знае откъде и кога сложени на един рафт стари видеокасети.
„Виж ти! Никога не съм ги виждал тук тези касети! А и още преди години май изхвърлих всички... Странно!” – помисли си той. Все пак, реши да погледне кои са „оцелелите”.
Първата, на чието заглавие попадна погледът му, беше „Тутси”, великият филм с участието на Дъстин Хофман.
Дааа!!!
Понякога вдъхновението, просветлението и прочее „то-та” идват от възможно най-битови, ежедневни и тривиални нещица!
Та в този филм Дъстин е актьор, който не може да си намери работа като такъв. Определено има талант, има и желание за работа, но никой не го ангажира с нищо. И Дъстин решава, че след като не може да се реализира под формата на мъж, ще се пробва като жена... Речено-сторено... Прави огромен фурор! Всички подлудяват по него/нея... Жъне успех след успех...И после, след множество перипетии и проблеми - хепи енд...
„Това е!” – каза си Той и започна да оформя образа на новата блогова Тутси...
Вечерта, когато вечеряше на фона на телевизора (той почти никога не гледаше телевизия), случайно се загледа... И – о, чудо! Излъчваха филма „Някои го предпочитат горещо”. С Мерилин Монро и Джак Лемън. В него става дума за двама музиканти, които се правят на жени и постигат успехи...
Той не можеше да повярва на очите си. Реши, че това е знак свише. Потвърждение на „Тутси”...Преди да вземе решение да се прави на жена, той не би обърнал внимание на тези „поличби” – но сега, сякаш женската интуиция му въздействаше и той можеше „по-така” да чете и възприема „знаците на Съдбата”...
...
Понастоящем Той е изявена, обичана, четена, сваляна, възпявана и още много други неща блогърка... Е, повечето от обичащите я са мъже, но какво да се прави!?
Все пак, той си запази и мъжкия акаунт. Много внимава и не коментира никога чужди блогове с двата си акаунта едновременно – прави го или само с мъжкия, или само с женския – особено при по-интелигентните блогъри, които биха могли да заподозрат нещо...
Има и много приятелки... По ирония на същата тази Съдба, той е силно влюбен виртуално в една от приятелките си, която от своя страна съвсем не подозира, че блог-приятелката й е мъж. Също както при „Тутси”... И любовта му хич не намалява от душевно-виртуалното разголване, което неговата блог-приятелка прави пред него, мислейки го за добра, отзивчива женица...
Как ли ще свърши всичко това?
Надяваме се да е с хепи енд!
...
А сега едно поздравче-преводче с клип с любимата ми финална сцена от „Някои го предпочитат горещо”... J Джери (Джак Лемън), който е завъртял главата на милионера Осгуд, пътува с него в една лодка:
Осгуд: Обадих се на Мама – тя бе тъй щастлива, плачеше – иска да вземеш нейната сватбена рокля – с бялата дантела.
Джери: Осгуд, не мога да се омъжа в роклята на майка ти! Тя и аз – въобще не сме сложени по един и същи начин!
Осгуд: Можем да я преправим.
Джери: О, не! Виж, Осгуд, ще бъда откровена с теб! Ние не можем да се оженим изобщо!
Осгуд: Защо не?
Джери: Ами, да започнем с това, че не съм естествена блондинка!
Осгуд: Това няма значение.
Джери: И пуша! Пуша през цялото време!
Осгуд: Не ме интересува.
Джери: И имам ужасно минало! Три години живях със саксофонист...
Осгуд: Прощавам ти!
Джери: И никога няма да мога да имам деца!
Осгуд: Ще си осиновим ...
Джери: Но ти не разбираш, Осгуд! (сваля перуката и казва вече с мъжки глас) АЗ СЪМ МЪЖ!
Осгуд: Е, никой не е съвършен...
:))))))
нищелка;) - видях оттатък коментарите, мисля, че няма общо с тестостерона, а по-скоро с въображението - ако си представиш, че зад някой ник стои мъж и поезията, написана от него(защото примерът ми беше конкретно за поезия) ще приемеш по-друг начин ( ако изобщо си направиш труда да прочетеш, а не се хванеш направо за ника;)
ОтговорИзтриваневсички дами, които познавам, и са си позволявали да се забавляват с мъжки виртуални проявления са стопроцентови жени, без изключения (поне доколкото знам:)
нищелка:)))) супер!:)))
ОтговорИзтриванеРазбирам, Марта... Под "тестостерон" визирам не само чисто физиологично-хормонално - а просто по-борбено и агресивно... Предполагам, амазонките са били с такава нагласа, Жана Д,арк и други... Иначе и мъже, и жени имат хормони на противоположния пол - но са в по-малки количества. Това не ги прави по-малко мъже или жени...Напротив - даже подчертава пола и, както казваш - стават стопроцентови жени (респ. мъже)...
А за въображението си напълно права - жените всъщност възприемат пола и всички сексуални неща основно с въображение (за разлика от мъжете, на които им трябва "око да види, ръка да пипне")... И действително - дори да не си сложа снимка на мъж, достатъчно е да се обявя за такъв и да започне да работи фантазията на отсрещната страна...:)))) Та нищо чудно жените да оценяват повече творчеството на някоя жена, мислейки я за мъж...:)))) Не съм се сещала да правя такъв експеримент - навремето, в началото на нета у нас, се изкуших да се преструвам на гей - и дотам ми бяха опитите...:))))
аз пък не съм се замисляла, че има мъже, които се представят за жени във виртуала, толкова ми е опита със сайтовете извън литературните, никога не съм имала регистрация в сайтове за запознанства...дори не съм влизала, освен случайно - като прочетох разказа ти се замислих, каква би била мотивацията на един такъв мъж, да предразположи жената, и после...виртуално приятелство, и по-натам...
ОтговорИзтриванене знам, филмите, които съм гледала с подобен сюжет - внедрен, преоблечен като жена, мъж сред женски отбор не завършват добре - а виртуалът си е една проекция на реала, хората са едни и същи, само дето докато са анонимни си позволяват по-голямо разсъбличане - и да - точно психотерапия се провежда между другото, нещо като групи за психо-подпомагане се получават в началото - докато не започнат да се виждат и събират на живо, сякаш тогава изчезва магията
това са си мои наблюдения и заключения, самата аз се чувствах най-добре във виртуала преди да се покажа на живо, няма и година, но това ми беше златната година - 2004, чувствах се заобиколена с прекрасни хора - а всъщност няма хора-лебеди
Точно както казваш за мотивацията на мъжете е, Марта...:) И аз не знам как е по сайтовете за запознанства - сигурно е пълен миш-маш...:))) В случая мотивацията на мъжа, който се прави на жена, е да бъде забелязано творчеството му, а не да сваля тази или онази - точно каквато е и мотивацията на жените, за които говорим... И както жените стават "по-забелязани" от женската аудитория, така и мъжът бива повече гледан от мъжката... И съответно възникват неизбежно свалки... Той - като мъж, макар и под формата на жена - все пак има мъжки хъс и агресия, което доста се харесва на мъжете... (оттук си мисля, че повечето мъже са скрити хомосексуалисти, но това е друга тема...;)))) А се харесва и на жените - едно, защото те интуитивно усещат мъжкото, второ - защото им харесва да имат "силни" приятелки... Та мъжът се принуждава да търпи задяванията на мъжете, но първоначално му е приятно жените да го мислят за "своя" - така разбира чисто женски неща, които никога не би разбрал иначе...Обаче като напреднат нещата - тогава става заплетено и неприятно.
ОтговорИзтриванеНаистина си е една магия да си само "виртуален" и всички околни да са такива - светът изглежда различен и можеш да си го моделираш както искаш... Като се замисля - и аз се чувствах като тебе преди да се видим наживо с хората...:) Все пак - остава успокоението, че всеки един има и виртуална страна и когато искаш можеш да я възприемаш само нея (с изключение на най-близките - те са "строго реални":))))
мххмм, мен значи никаква ме няма в интуициите, а си въобразявах, че ме бива, донякъде;)))))
ОтговорИзтриванесега четох едно хубаво стихотворение със заглавие...
Анима
Животът й е тясно терасиран -
напомня на родопска нива.
Нагънат е като хармоника - навярно
това е предусловие да бъде хармоничен.
Понякога се припознава сред тълпата
и й се струва, че открива себе си.
Не вика "Еврика!" или "Земя на хоризонта!",
подобни викове са мъжко занимание.
А тя засява в своите тераси
картофи и мечти.
Мечтите няма да покарат, няма...
Но затова пък утрото е сито.
Но затова пък утрото е сито
и всеки ден по-ситно я пресява
до неспокойни, трепетни частици
(финесът е невидима изваяност),
а в хубав ден ветрецът я повдига
до най-високата и слънчева тераса,
оттам се вижда Беломорието
и само птиците крещят: "Море! Море на хоризонта!"
Тогава, със усърдие на мравка,
тя трупа бели стихове за черни дни.
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=144042
Марта, наистина е хубаво стихотворението - кара те да усетиш що е то анима...:) А интуиция със сигурност имаш, при това - изразена - убедена съм просто! :) Според мен по-вероятно е да повярват на мъж, който се прави на жена, жените със сравнително по-слаба интуиция... Тези със силната може и да не се сетят, че е мъж, но да ги отблъсне по някакъв начин (поради лъжата?) и съответно да не се сближат с него...
ОтговорИзтриване