Яденето е по-силно от Любовта

Ще бъда кратка в днешната си медитация: ОООООМММММ (чуй беСССССкрайния ми гласссс!)...

Та, без майтап, намерих си нова ниша, в която смятам да дерзая, т.е. да дръзвам, и дръзвам, и дръзвам да намирам начини за ... производство и пласмент на адекватен на вибратора заместител на храната!

Карл Густав Юнг, в противовес на Зигмунд Фройд, твърди, че не било вярно, че най-голямата ръководна сила човешка е либидото! За него по-силен от либидото е гладът. И е прав, вероятно! Поне в тази консенсусна "вселена".

В чисто физически план (всъщност, какво значи "физически" и "духовен"? може ли едното да го има без другото - и обратно?), та, в чисто някакъв си план, хората притежават заместители на секса и любовта, от които получават същото удовлетворение, както от "истинските" обекти. Пък и да нямат конкретни предмети-заместители - имат "дясната си ръка" повечето, нали така?

И си викам - абе, ако мога да измисля и аз подобни заместители, ама на плюскането! Ех, ще настане такъв живот! Ядеш си на корем каквото ти Душа сака, и си удовлетворен и строен!

То, като гледам, много рядко, да не кажа хич, поети и други творци възпяват храната и храненето. Е, да, народът си е казал: "никой не е по-голям от Хляба", ама.. до там!

Обаче, в това има някакъв резон - явно чувстваме несъзнателно или свръхсъзнателно, че и да ги възпяваме храната и храненето, и да не ги възпяваме - все тая - не сме ли сити, винаги ще сме гладни, колкото и божествени песни или образи да ни заобикалят. Затова и никой не се и пъне да възпява Храната и Храненето! Виж, Любовта явно може да бъде заместена горе-долу с "Приказки". Както и с вибратори и пр. Ама Храната - нъц!

Сега, все пак ще вметна отново "некои съображения", за да не стават недоразумения. Първо, ясно ми е, и ми е напълно знайно, че, пребивавайки в Духа, можеш да караш изобщо без реална храна, или една хапка суров морков да бъде за теб манна небесна, която ти дава сили да преместваш планети (да, не планини - планети!). Знам също, че когато "си влюбен" - това е едно особено състояние, което далеч не винаги е свързано с някаква "любов" - ти можеш изобщо да не ядеш и пак да си много енергичен, силен и щастлив.

Известно ми е и това, че, доставяйки си кеф с храната, ние всъщност се стремим да постигнем състоянието на "влюбване", за което споменах преди малко. Да, храната определено променя мозъчната химия, и може да ти докара такова състояние. Да, ама далеч не винаги! В нашето комерсиално общество светостта на Храната е забравена - да не кажа - забранена! А всъщност, точно нейната святост е тази "есенция", която може да ти докара висшето състояние (на влюбване). Като се премахне светостта, остава само "грубата материя". Да, знам че няма такова нещо, но нашето общество го е измислило и наложило. Оттам - пристрастяване към храната! Желание за все повече и повече, и не-насищане! И чувство за неудовлетвореност! И съсипване на здравето. И т.н.

Но всичко това се отнася за всяко едно вещество - не само за типичната храна. А и за билките, дрогите, дори за някои действия - като например изкачване на планински връх. Много хора в наше време се катерят по върховете, без да усещат конкретно "Бога", на когото отиват на поклонение там... Но все пак, ще се придържам към храната, стига с тия отклонения!

Ех, уж щях да бъда кратка, а то какво излезе! Пък, като изнамеря адекватния заместител на храната, после ще се прехвърля към водата, след това - към въздуха, и накрая, то я ясно - към гравитацията!

Спирам!

СААААААААААТ НАМ!

:)

...

27.04.2014г. Соня Петрова - АЕИА

Добави в Svejo