Еклисиаста, или Проповедника, макар да влага не добър смисъл във "всичко е суета" - поне според общоприетото и общоналожено мнение - всъщност поднася едно наблюдение, което в наше време се оказва съвсем вярно. Суета означава, най-общо, нещо празно. А вече отдавна се знае (още преди Антична Гърция), че всяко нещо във видимия ни свят се състои от атоми. Една скоба - Еклисиаст вероятно е бил запознат с научните постижения на Античността, които, от своя страна, са взети от преди това - историята мълчи... Затварям скобата.
Атомите, съставящи нещата, се състоят от субатомни частици. Но, общо погледнато, атомът е празен - има едно миниатюрно ядро, хиляди (или милиони) пъти по-малко от целия атом, около което ядро се въртят електроните - те "летят" фактически в празно пространство. Всеки предмет, всяко тяло, всяко вещество във видимия свят се състои от безброй такива празни пространства. Всичко е (на)празно, всичко е суета. Празнота, всичко е празнота. На някои езици "суета" е преведена като "безсмислие", "безсмислено". "Смисълът" е това, което изпълва нещата.
Друг е въпросът, че не всеки може да види "мисълта на Бога" в Творението. Че То е направено, сътворено СЪС Мисъл - Смисъл. И че, бидейки сам потънал във фрустрация, човек може да си позволи да твърди, че "всичко е пусто, без смисъл". Да, разбира се, схематично - "Аз" съм Творението. Аз съм фрустриран. Творението е суета и нищо повече.
Еклисиаст вижда кръговрата на нещата, споменава въртенето на Слънцето и кръговрата на водата в природата. И определя това като нещо безсмислено. Нещо празно. Хипотетично и съвсем лично погледнато - ами ако нищо не се въртеше? Ако Земята, Слънцето, водата, електроните, и пр., и пр. стояха напълно мирно и неподвижно?
...
12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля
в Иерусалим;
13. и насочих сърцето си да издирвам и
изпитвам чрез мъдрост всичко, що става
под небето; това тежко занятие даде Бог на
синовете човешки; за да се упражняват с него.
14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето,
и ето - всичко е суета и гонене на вятър.
15. Кривото не може да стане право,
и това, що го няма, не може да се брои.
16. Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах
и придобих мъдрост повече от всички,
които бяха преди мене над Иерусалим,
и сърцето ми видя много мъдрост и знание.
17. И насочих сърцето си да познае мъдрост,
да познае безумие и глупост, но узнах,
че и това е гонене на вятър;
18. защото, голяма мъдрост - голямо страдание,
и който трупа познание, трупа тъга.
(От "Библия", Синодално издателство, 1998)
...
Тук основно искам да опиша моето лично доказателство, обясняващо защо наистина е вярно това, че "който трупа познание, трупа тъга". Споменавам празнотата и кръговрата, защото смятам, че в тях са отговорът и решението на това взаимно натрупване. Но за това - след малко.
Знанието е като парите, като енергията – не бива да се трупа, а да се използва! Да се превърта! Да се развива, размножава – размножаването става само когато едно знание влиза в контакт с друго – образно – от сливането им се ражда съвсем ново, но запазило и старото. Eклисиаст не казва: „който използва знание, трупа печал.” Думата е „трупа”. Събира. Увеличава. Трупането, събирането, увеличаването на знанието, само за себе си – наистина не води до нищо, освен до натрупване, събиране, увеличаване на тъгата в събиращия. Което пък – би довело до... не е нужно да се описва по-нататък. Нещо като – колкото повече добро правиш, толкова повече се увеличава злото. Или – колкото повече знание натрупваш, толкова повече се увеличава твоето незнание (незнанието, невежеството - като синоним на тъга, на страдание). Затова – знанието не бива да се трупа, а да се работи с него, да се прилага – само така то ще е поне малко по-напред от незнанието – защото ще твори реално и, творейки, ще се увеличава – винаги преди незнанието. Моментът, в който то е повече от незнанието – това е „процепът” между реалностите, поглеждането през булото... Затова – печал. Трупайки, без да правиш нищо друго – ти си в незнание, т.е. в печал. Не можеш да погледнеш „отвъд”. Не можеш да излетиш от там, където си. Затова и всичко ти се вижда „безсмислено”, празно, или, както е преведено на български – суета.
А как "отговорът и решението" стоят в споменатия кръговрат? Всъщност, май го описах в горния абзац.
Но, погледнато от друга страна - ако Земята, Слънцето и всички небесни тела не се въртяха, а стояха напълно неподвижно. Те, вероятно, щяха да започнат да трупат маса. Маса, и маса, и маса. Това би довело до бърз гравитационен колапс. Така, както събирането на познание, само за себе си, без то да твори, също ще доведе до колапс, дори и само на Душата, така щото тя да престане да вижда СМИСЪЛА НА БОГА...
...
04.02.2014г. Соня Петрова - АЕИА
Няма коментари:
Публикуване на коментар